Читать «Внимавай в картинката» онлайн - страница 136

Откъм фотьойла в нишата се разнесе кикот и Брадли Бенджамин се изправи с широка усмивка.

— Толкова съм доволен, че останах да поогледам старата си къща. Не бих пропуснал това за нищо на света!

— Хубаво. Точно така! — Медоу махна нетърпеливо с ръка към него. — Останете тук, ще сте експонат номер едно в изложението — самотният, отчаян, сбръчкан старец, в който Девлин ще се превърне.

Усмивката на Брадли изчезна, военната му стойка се скова и той доби обиден вид.

— Не съм самотен.

— Само отчаян. Ще стоите тук и ще се наслаждавате на неприятностите ни, след което ще се приберете вкъщи, ще вечеряте на маса, сервирана за един и ще пушите миризливите си пури, и никой няма да се оплаква, а накрая ще умрете сам, без някой да разбере, докато останалите костюмирани старци не забележат, че от три дни не сте се вясвали на обяд. И, разбира се, на погребението ви ще присъстват всички важни хора, но кой ще плаче, Брадли? — Гласът на Медоу трепереше. — Дали ще има някой, който да жалее?

— Медоу… — Девлин я докосна по ръката. По-късно тя щеше да се срамува от нещата, които е казала.

Но не и сега.

Тя се дръпна рязко.

— Девлин е прав. Някой ще забележи, че ви няма, преди от смъртта ви да са минали три дни, защото нещастното ви приятелче Х. Едуин Осгууд ви се е лепнал като кърлеж, защото черпи чувството си за значимост от вас.

— Я виж ти! — изфъфли обидено Осгууд.

— А сега ще се обадя на майка ми — Медоу отвори мобилния си телефон — и ще й кажа, че днес се прибирам вкъщи. Защото тя ме обича — гласът й натежа от сълзи — точно такава, каквато съм.

Тя набра номера и излезе от стаята.

Настъпи неловка тишина.

Девлин гледаше към тримата присъстващи.

Те гледаха него.

И в този миг разбра, че Медоу е права.

Той беше като майка си — непреклонен, неспособен да показва чувствата си и ненаучен да обича. Виждаше всичко през призмата на печалбата или загубата, но с Медоу този подход не проработи. Защото нямаше значение дали той е доминиращият в отношенията им — ако загубеше Медоу, губеше всичко.

Понечи да тръгне след нея.

— Нима ще се влачиш след това момиче? — Брадли Бенджамин прозвуча по мъжкарски, но в гласа му се долавяха обидени нотки.

Девлин спря и го погледна. Експонат номер едно.

Медоу беше права. Ако не престанеше да се тормози, щеше да се превърне в копие на баща си и да затъне в мрачни мисли за оскърбленията в детството си, вечно да се тревожи, че някой по някакъв начин ще се възползва от него точно сега, щеше да стане като Брадли Бенджамин — човек без истински приятели, човек без семейство… без любимата си.

Ей богу, Девлин нямаше да повтори грешките на Брадли.

— Дали ще се влача след това момиче? По корем. — Той се обърна и тръгна след Медоу.

— Истински триумф на любовта — изфъфли Осгууд.

— Млъквай, Хоп! — сряза го Брадли.

Девлин спря по средата на крачката си. Обърна се и погледна двамата мъже.

— Хоп?

— Хоп. Това е старият му прякор. Хопкинс. Х. Едуин Осгууд. — Брадли прозвуча нетърпеливо, сякаш това бе нещо, известно на всички.

И може би в този миг Девлин внезапно проумя, но до миналата нощ, когато чу историята на Четири за убиеца в сянка, истинското име на Осгууд не бе означавало нищо.