Читать «Внимавай в картинката» онлайн - страница 135

— Какво става? — На прага на библиотеката стоеше Грейс, местейки разтревожено очи от единия върху другия.

— Нищо, майко.

— Напускам сина ви — каза Медоу.

— По дяволите! — Всички в къщата ли трябваше да научат?

— Напускаш го?! — Грейс протегна ръка към Медоу. — Но защо?

— Защото като една отвързана тийнейджърка успях да забременея. — Но въпреки целия си гняв, Медоу не устоя на протегнатата ръка на Грейс.

— Бебе? Ще имате бебе? — Грейс хвана ръката на Медоу и плъзна поглед към корема й, търсейки доказателство. — Ще ставам…

— Баба! — изкудкудяка Брадли Бенджамин от вътрешността на библиотеката. — Чу ли това, Осгууд? Грейс Фицуилям ще става баба и то на детето на някоя си, която се казва Медоу.

— Виж ти, виж ти — каза Осгууд.

Страхотно. На Девлин само това му трябваше. Оказа се, че дъртаците са още тук.

Грейс се върна в библиотеката, като влачеше Медоу със себе си.

— Остави я на мира, Брадли Бенджамин! Ако ще си изливаш мръсотията върху някого, излей я върху мен. Аз не съм в деликатно положение.

Девлин ги последва и завари вътре само двама от старците — Брадли се беше разположил в една ниша на фотьойл от кафява кожа, от пурата му в пепелника до него се виеха нагоре кълба дим, а Осгууд седеше на един стол за хранене с отпуснати рамене, скръстени в скута ръце, с уголемени от дебелите стъкла на очилата кафяви очи.

Осгууд не беше от значение. Той се сливаше с декора. Винаги.

Но Брадли седеше като малко божество в личния си прекрасен рай, от ноздрите му излизаха пламъци, докато престореното му безразличие се рушеше тухла по тухла.

— Оставете го, Грейс. — Медоу не удостои Брадли с внимание. — И без това трябва да си стягам багажа.

— Не, не трябва — каза Девлин.

— Моля те, недей — намеси се Грейс.

— Не разбирате, Грейс — започна Медоу.

— Тогава й обясни, може би и аз ще разбера. — Девлин повиши глас от чувство за безпомощност. — Защото точно сега нямам и най-отдалечената представа защо настояваш да ме оставиш.

Медоу го прекъсна.

— Защото няма да отглеждам детето си с човек, който не разбира разликата между правилно и погрешно. Ти разбираш единствено от печалба и загуба.

— Не можеш да го напуснеш. — Грейс я хвана за раменете и я разтърси. — Той заслужава спасение!

— Нямам нужда да бъда спасяван! — Девлин не можеше да повярва, че майка му мисли подобно нещо.

— Не съм от спасителната служба — произнесе с равен глас Медоу.

— Виж, знам, че има проблеми с… с това, че е незаконен, и всички тези глупости, но за това аз съм виновна. Аз съм му майка, а когато беше дете, бях прекалено заета с бизнеса си и не отделях време да му покажа как да… обича. — Грейс разтърка челото си развълнувано. — Не мисля, че ме бива много в това.

— Майко, нашите отношения нямат нищо общо със случая — каза Девлин.

Двете жени се спогледаха, после отместиха очи към него и вдигнаха рамене едновременно.

— Той е възрастен човек, а в някакъв момент всеки трябва да поеме отговорност за това, което върши. Като гледам, отдавна е минал този момент, така че спрете да се самообвинявате, че синът ви е голям, глупав негодник. — Медоу го изгледа.