Читать «Внимавай в картинката» онлайн - страница 134

В очите й Девлин леко промени облика си. Той не беше вече мъжът, който танцуваше с нея на лунна светлина, който я дразнеше на вечеря, който я гледаше как яде сладоледа с глад, който нямаше нищо общо със сладоледа, а със самата нея. Беше станал жесток, безразличен, неотстъпчив в решимостта си да спечели.

Двамата стояха на дъската за шах и тя беше пешка.

Беше се страхувала от това, но си въобразяваше, че може да го промени, да го научи, че животът е нещо повече от печалба или загуба. Беше се влюбила в него; той беше бащата на детето й — но беше и чудовище.

Тя усети внезапно, че се отпуска на леглото. Пред очите й плуваше червена мъгла, а стомахът й се бунтуваше, но когато шумът в ушите й стихна, можа да го чуе да казва:

— Разбрах за майка ти едва вчера. Щях да ти предложа помощ, но не ми се удаде възможност. А после се случи това.

Тя се извърна. Не искаше да слуша оправданията му. Не искаше да го чува да говори за бебето им като за „това“.

Може би е бил наранен от бащината си незаинтересованост и майчината си студенина. Може би раната е била толкова дълбока, че го е превърнала в емоционален инвалид. Може би… може би Медоу бе направила най-лошия си избор за мъж.

— Виж, решението е ясно. — Той се отдалечи, но не много, и тя можеше да го чуе какво говори. — Ще се измъкнем и ще се оженим, без някой да разбере, че сме заченали това дете извънбрачно.

— Извънбрачно? — Прииска й се да се разсмее. После й се доплака. — Не мога да повярвам, че за теб е от значение такова маловажно нещо.

— Нямаше да мислиш, че е маловажно, ако ти беше прекарала детството си в бой с малките сополанковци, които те наричат „копеле“. — Той пусна чешмата. — Като се оженим, ще ти построя студио. Детето ще има дом с двама родители. — Гласът му се приближи. Той сложи една студена мокра кърпа на челото на Медоу и изправен над нея, произнесе: — Ще направим най-доброто от една лоша ситуация.

Тя стисна зъби да преодолее гаденето. Лицето й се зачерви; по челото й изби пот. Бореше се с напиращите сълзи.

— Няма да се омъжа за теб.

— Не ставай смешна.

— Бракът ми няма да е „правене на най-доброто от една лоша ситуация“.

— Може би се изразих неправилно.

— Може би. А може би го мислиш по начина, по който го каза.

— Медоу… — Той се опита да хване ръката й.

Тя се дръпна.

— Няма значение. Никога няма да се омъжа за теб. И не защото си незаконен, а защото слуховете, които се носят за теб, са верни. Ти наистина си негодник.

Тридесет и четири

Медоу влезе в къщата преди Девлин.

— Няма да го обсъждам повече.

— Ти изобщо не си го обсъждала. — Той я последва вътре и затръшна вратата. — Просто продължаваш да казваш „не“.

— Коя част от „не“-то не разбра?

— Не разсъждаваш логично. — Това разпали още повече гнева му. Тя трябваше да мисли логично. Как иначе щеше да я задържи тук?

— Логиката се надценява от хората — произнесе Медоу студено. — И е безполезна, когато става дума за любов. На това ме научи баба, а тя беше най-смелата жена, която познавам.

— Но не и най-умната — каза той отчаяно.

— Не. Най-умната е майка ми.