Читать «Внимавай в картинката» онлайн - страница 133

— Архаични схващания? Лейди, изпитал съм го на собствен гръб!

— Знам — побърза да каже тя. Чувствителен е, Медоу. Прояви деликатност. — Отнасяли са се с теб снизходително. Но искам да кажа, че бебетата винаги носят такава радост! А като си помислиш с колко много неща сме благословени в нашия живот — официалното откриване премина с голям успех, майка ми е в ремисия…

Той се размърда до нея, погледна я.

Медоу продължи да говори.

— Това ме кара да осъзная защо бебето ни идва точно сега. Ако мама се разболее отново, появата на едно внуче ще й даде нещо, за което да живее.

— Каква невероятно глупава причина да има човек бебе.

Думите, тонът му сякаш я зашлевиха през лицето. И все пак тя се опита да се държи весело.

— Прав си. Не съм си поставяла това за цел — никой от нас не е — но след като е станало, защо да не се възползваме и да не се радваме?

Той стана и се отдръпна от нея.

— Да се радваме? Че на света ще се роди дете с баща, който се появява от време на време и една вечно недоволна майка?

Явно това не беше тема, към която да се отнесеш със състрадателни думи и нежно докосване.

— Не съм недоволна, а ти нямаш причина да си баща, който се появява от време на време.

— О, нима? И къде ще живеем, така че да мога да бъда баща през цялото време… Натали Медоу Зарвас? — Очите му блестяха с мрачен триумф, когато изрече името й и го остави като горещ въглен между тях.

Беше наистина ядосан. На нея? На себе си? На тяхното бебе? Каквото и да беше, тя не харесваше тази му страна. Той се изпълни с ярост и стари, тъмни спомени.

А тя… тя се бореше с чувството за предателство.

— Откога знаеш името ми?

— Научих го в деня, когато майка ми дойде с онази стъклена купа. Осъзнах, че си специалист; после не беше нужно дълго проучване, за да разбера името ти и това къде живееш — което е проблемът в случая. — Той се наведе към нея. — Живеем на двете срещуположни крайбрежия. Освен ако нямаш някакво брилянтно решение, единият от нас трябва да си иде. Аз имам бизнес, който е съсредоточен тук. Ти имаш майка, която е смъртно болна и е там. Кой от нас мислиш ще е?

— Знаеш името ми. Знаел си го от седмици. — По някаква причина това я караше да се чувства така, сякаш й се е присмивал. — Излъга ме за… мен.

— На твое място не бих хвърлял обвинения наляво и надясно, Медоу, Натали или както ти харесва да ти викат. — Той се подиграваше със собствените й имена. — Има много причини да бъдеш упрекната.

— Знаеш какво работя. Знаеш за семейството ми. — Дишането й стана задъхано и тя усети, че дробовете й горят. Имаше проблем, голям проблем. Знаеше го, но се страхуваше да го погледне. Само че се налагаше.

— Знам възрастта ти, теглото ти, коефициентът ти на интелигентност.

— Знаел си за майка ми? — И това беше реалният проблем. Знаел е за майка й и въпреки това бе позволил този фарс да продължи.

Той вдигна брадичката си. Изгледа я високомерно.

— Знаел си. Знаеше, но не ми предложи помощ. Знаеше, че търся картината, която би платила сметките й за лекарства… и просто ме остави да обикалям и да гледам?