Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 81

Не Ноно я избута безмилостно навътре, а Роберто. Огледа я от глава до пети и на устните му разцъфна усмивка.

Проклятие. Не изглеждаше развеселен. Изглеждаше… досущ когато тя си беше сложила дантелената нощничка и му бе изнесла съблазнително модно ревю. Черната му коса беше разрошена, все едно току-що си бе свалил шапката. Един кичур, увиснал на челото му, я изкушаваше да го отметне. В кафявите му очи тлееха пламъци, а устните му… устните му бяха толкова талантливи.

Не беше най-подходящият момент да мисли за такива работи.

Отдръпна се назад.

Той я последва.

Тя докосна копчетата на шията си, за да се увери, че са закопчани. Преглътна и попита:

— Четката за зъби?

— Заповядай. — Той извади пластмасовата опаковка от джоба на ризата си. — Рискувах живота и крайниците си, за да ти я купя. Заслужавам награда.

— Рискувах живота и крайниците си, за да обядвам с теб. Тъй че сме квит. — Тя нахално размаха четката.

— Значи и двамата заслужаваме награда.

— Да ги нямаме такива! — Тя кръшно се заизвива назад, но излезе, че той е гъвкав като нея, защото за нула време се озова в прегръдката му. Тласкан от някакъв вътрешен ритъм, той я прикова до стената, докато тя не започна да усеща само горещото му тяло и хладната стена.

Роберто зарови глава в косата й и вдиша, сякаш уханието й го упойваше.

— Това няма да се понрави на дядо ти. — Обаче на нея й се нравеше. О, да.

— Аз само те държа — помилва я гласът му.

— И ме душиш. — Тялото й се изви и се притисна в неговото, сякаш бе разпознало своята половинка.

Той се засмя и топлият му дъх парна челото й.

— Харесва ми как миришеш. Ноно би разбрал това.

Притваряйки очи, Бренди на свой ред вдиша, ала предпазливо; така, че Роберто да не забележи. Той ухаеше на чист въздух и бурни страсти, ала нещо липсваше… нейният аромат върху кожата му.

— Да не говорим, че на теб също ти харесва как мириша…

По дяволите! Сега вече я спипа.

— Ноно ме предупреди да се пазя от мъже като теб.

— Нима? — Той докосна бузата й с устни. — Дядо не е вчерашен. Той е мъж като мен. Освен това кой мислиш ме изпрати горе с четката?

Бренди намръщено повдигна глава.

— Защо му е да те изпраща?

— Симпатична си му. Иска да се задомим.

— Да се задомим? — Дъхът й секна. — Тоест да се оженим?

— Най-съкровеното му желание е да вземе в ръце своя правнук, преди да умре.

— Много спокойно го приемаш това желание! — Роберто още я държеше така, че всеки сантиметър от телата им се допираше.

Господи. Женитба. Ноно за коя я мислеше? И като стана дума: за коя я мислеше Роберто?

— Ноно знае, че от уважение към него няма да стигнем прекалено далеч в къщата му. — Докато говореше, Роберто плъзна коляно между бедрата й и тя ритмично взе да се търка в него.

Мразеше обзелата я възбуда.

— Добрият сватовник знае, че първият и най-важен елемент от събирането на хората е обща среда и общи ценности.

— Както вие с Алан ли?

— Как можа да я изречеш тази гадост? — Тя впи пръсти в раменете му. — Споделих го пред теб като пред близък човек! Не е нужно да ми натякваш за тази издънка.