Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 80

— Скъпа моя сестро, какво разбираш ти от мъже-любовници? — насмешливо попита Бренди.

— Ти не си единствената, която преживя авантюра този уикенд. — В благоприличния тон на Ким Бренди долови сдържана възбуда.

— Я чакай малко. Чакай, чакай. — Бренди държеше да се изяснят. — Да не казваш, че си си намерила някого?

— Не е невъзможно.

— Ти си толкова придирчива, че е невъзможно.

Ким се засмя — дълбоко и радостно.

— Виж, тя е специална.

— Как се казва?

— Говорехме за теб.

— Как се казва?

— Значи този тип проявява интерес?

— Ще ти кажа, когато ми кажеш как се казва. — В другия край на линията настъпи мълчание и Бренди се ухили широко. Ким можеше да се инати. Но Бренди беше по-голям инат.

— Казва се Сара.

— Заместник-директорката, която се заяждаше с теб ли?

— Отговорих ти, сега е твой ред. — Само че Ким се смееше. Звучеше толкова щастлива, че на Бренди й домиля. Ех, ако не беше сестра й, изминалите четиринайсет години щяха да смачкат Бренди, но Ким се изправи срещу предразсъдъците по отношение на лесбийките и срещу обидите на баща си и стана успешен треньор. С такъв пример пред себе си Бренди трябваше да постигне целите си. Тя дължеше много на Ким.

— Какъв беше въпросът?

— Ще се оправиш ли? — троснато попита Ким.

— Естествено. Какво още може да ми се случи?

— Ами…

При тази единствена думичка антените на Бренди трепнаха подозрително.

— Какво! Какво, Ким?

— Само знай, че… може би издадох твърде много на майка ти.

— Какво? — О, не. — Какво ще рече „твърде много“?

— Тя ме затрупа с въпроси. Обърка ме. Не знаех как да се измъкна, а тя започна да гадае на глас и… Ей, трябва да затварям. Турнирът по плуване е довечера и сега е моят ред.

— Не смей да ми затваряш! Ким! Да не си посмяла! — Но връзката се беше разпаднала. — Мамка му! — Трябваше да се обади на Тифани. — Мамка му. — Но втория път ругатнята не беше толкова пламенна.

Трябваше да се обади по-скоро. Знаеше го. Не биваше да обвинява сестра си, че неуспешно се е опитала да я покрие. Просто нещата се бяха усложнили много, не ставаше дума за обикновена раздяла, а Тифани страшно щеше да се разстрои — едно, че Бренди е била наранена, и второ, че не е изтичала при нея за помощ.

Но много години бяха изтекли, откакто Бренди считаше майка си способна да й предложи нещо — особено утеха.

Отношението й не укрепваше връзката им, но какво да се прави? Бренди опитваше да се преструва и единственият резултат бяха наскърбените погледи на Тифани.

Пое си дъх и набра домашния номер на майка си. Телефонът звънеше ли, звънеше; накрая се включи секретарят: „Съжалявам, не съм си вкъщи, за да отговоря на обаждането ви…“. Бренди потърси майка си на мобилния. Той звъня дълго, после се включи гласовата поща: „Съжалявам, точно сега не мога да се обадя…“.

Къде беше Тифани? На кино? На място, където телефоните не работеха?

Бренди отново набра Ким, но тя, разбира се, не вдигна.

Ноно почука.

Бренди прибра телефона в дамската си чанта. Нахлузи червеникавия кадифен халат, под чийто ръб щръкна широкия подгъв на нощницата. Отиде до вратата, открехна я на пет сантиметра и надзърна.