Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 83

Тези спомени го държаха буден до късно през нощта… и предизвикаха грамадна ерекция, която би могъл да изложи като атракцион в някой увеселителен парк. Беше уверен, че може да я изкуши и възбуди, докато тя не одере гърба му от желание. Беше трудно за преглъщане, че по отношение на нея той няма задръжки. Желаеше я така отчаяно, както възнамеряваше тя да го желае.

Беше разменила позициите им, без даже да се е опитвала.

Тя спря и го изгледа.

— Напротив.

— Какво „напротив“?

— Разбрахме се да се държим професионално.

Роберто беше в настроение да се заяжда:

— Опитваш се да ме предизвикваш ли?

— Опитвам се да се държа като разумно човешко същество.

— Защото определено съм склонен да отговоря на предизвикателството.

С удоволствие видя как Бренди загуби дар слово. Положи ръка на кръста й и я побутна към апартамента.

— До гуша ми дойде разни мъже да ме „насочват“! — Тя побърза да се освободи от хватката му.

Разни мъже! Роберто се задави от ревност и я настигна с една-единствена крачка.

— Кои са тези мъже?

— Ти и дядо ти.

— О! — Неимоверното му облекчение беше поредният удар върху крехкия му самоконтрол. Той взе ключа от пръстите й и го пъхна в бравата.

Някой рязко отвори вратата отвътре.

Бренди изпищя и подскочи назад, като се блъсна в него и му изкара въздуха.

На прага стоеше висока руса жена. Висока руса жена, която изглеждаше като малко — съвсем малко — по-възрастна версия на Бренди.

Той я позна. Тифани.

— Мамо! — Бренди потрепери, когато напрежението й се разсея.

— Скъпа, добре ли си? — Тифани разпери ръце.

Бренди се притисна в обятията й и обори глава на рамото й.

Сексуалният порив на Роберто моментално изчезна. Сега не беше времето за креватни подвизи.

— Защо не ми се обади? — Тифани се отдръпна, водейки Бренди в прегръдката си, и направи знак на Роберто да ги последва.

Роберто влезе и затвори вратата, очарован да види как Бренди проявява слабост.

— Усещах, че нещо не е наред — майчинска интуиция — затова не оставих Ким на мира, докато не ми разказа какво се е случило. — Тифани бавно размачка гърба на дъщеря си в кръг. — Алан е глупак, скъпа, заслужаваш нещо по-добро!

Бренди надигна глава. Очите й бяха леко насълзени. Тя избърса носа си с опакото на ръката.

— Зная. Не плача заради него; просто се случи тежка седмица.

— Е, стига си се притеснявала. — Ниският глас на Тифани вибрираше с южняшки акцент и чист сексапил. — Тук съм, за да се погрижа за детето си.

— О. Супер. — Щом Тифани изрече магическите думи, Бренди се изпъна и се отдръпна от майка си.

Роберто знаеше, че поведението на Алан я е наранило. Бяха й казали, че нищо не струва. Той се гордееше, че е възстановил самооценката й, но нищо не можеше да замени майчината ласка. Очевидно Бренди обичаше майка си, тогава защо не приемаше предложената й утеха?

Постъпката на Бренди очевидно наскърби Тифани. Тя сведе поглед и допря пръсти до разтрепераните си устни. За миг неволно показа колко отритната се чувства.

После се съвзе. Вдигна поглед и усмихнато му протегна ръка.

— Аз съм майката на Бренди, Тифани Майкълс.

Роберто гальовно улови ръката й в дланите си, предлагайки утеха и благодарност. Наведе се и целуна пръстите й.