Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 74
Кристина Дод
За сметка на това можеше да се оправдае с близостта на Роберто. Той очевидно предизвикваше засечки в мозъка й; иначе нямаше да прави такива елементарни грешки.
— Тя е свястно момиче и съвсем ще се освести, когато я нагостим хубаво. — Роберто многозначително погледна Ноно. — Повярвай ми. Знам го отличен опит.
— Значи има същия темперамент като баба ти. — Ноно мъдро кимна. — Скъпа Бренди, ще сервираш ли салатата?
Тя войнствено присви очи, но апетитното ухание на запръжка и на сос я изкуши. Изведнъж се почувства адски прегладняла. Разклати стъкленицата с олио и оцет и овкуси салатата, след което я разбърка с пластмасовата лъжица. Ноно донесе чиниите на масата и се настани от края. Роберто си свали престилката и седна до него. Бренди се разположи срещу Роберто.
Ноно им протегна ръце.
Бренди положи длан в неговата и се загледа в широката ръка на Роберто.
Не искаше да го докосва. Не стига, че слушаше топлия му глас с лек италиански акцент, но когато го докосваше, забравяше какви неприятности й е създал, съмнителната му честност, мръсната му професия и усещаше тялото му до нея, в нея, върху нея. Това я караше да го желае — желание, на което не се знаеше дали ще устои.
Роберто не беше мъж за жена, стъпила здраво на земята, с очи, устремени право към целта. За жена като нея.
Но двамата мъже я чакаха да затвори кръга за молитва, затова тя неохотно стисна Робертовата длан.
Ето, че не беше толкова страшно. Можеше да издържи…
Ноно изрече традиционния католически благослов и завърши с: „Отче наш, молим ти се, подкрепяй ни. Амин“.
Ноно и Роберто стиснаха ръцете й.
— Амин — прошепна Бренди, изненадващо за себе си.
При първата хапка едва удържа радостното си възклицание. Това не беше храна, а амброзия. След още една хапка вдигна поглед и осъзна, че мъжете я гледат.
— Вкусно е — похвали тя яденето.
Дядо и внук се ухилиха и започнаха да се хранят.
Бренди беше довършила първия си резен полента, когато Роберто съобщи:
— Разговарях също така със сестра ти.
Бренди остави вилицата.
— Говорил си с Ким?
— Тя позвъни и аз вдигнах телефона ти.
— Защо не ме събуди?
— Спеше толкова сладко. Не се притеснявай, проведохме ползотворен разговор.
— Обзалагам се. — Днес злополучията се редяха едно след друго. — Какво й каза?
— Че ще се грижа за теб.
— О, не. — Бренди си представи реакцията на Ким. Сестра й не беше от жените, които вярват на мъжката честна дума.
Всъщност в това отношение двете си приличаха.
— Тя иска ти да й се обадиш. — Той улови ръката й, когато Бренди се надигна да стане. — Покажи малко уважение към труда ни. Можеш да й звъннеш след вечеря.
— Когато съм гладна, не съм заядлива — раздразнено рече Бренди.
— Не, миличка. — Ноно я отряза абсолютно спокойно. Когато вдигна поглед, установи, че Бренди го гледа яростно. — Прощавай! За миг прозвуча досущ като жена ми.
Роберто сведе глава и се опита да скрие усмивката си.
Опитът му не се увенча с успех.
— Според мен двамата трябва да пренощувате при мен — предложи Ноно.
