Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 75
Кристина Дод
Бренди се нуждаеше от известно усамотение, за да проумее как така всичките й планове са разбити на пух и прах. Затова се усмихна и го потупа по ръката.
— Благодаря ти, Ноно, но не нося никакви дрехи. Даже четка за зъби нямам. А след толкова ядене днес определено ще ми трябва четка за зъби.
— Горе раклите в спалнята още са пълни с дрехи на Мариябела. Мариябела е дъщеря ми. Майката на Роберто. Изобщо няма да възрази, ако останеш. — Ноно ласкаво й се усмихна. — Аз ще оправя леглото ти, а Роберто ще отскочи до магазинчето на ъгъла за четка.
Бренди с удоволствие констатира, че на Роберто наистина му стана неприятно.
— Господи! Ноно, навънка е кучешки студ!
— Бягай. — С една-единствена дума Ноно отпъди внука си.
— Имаш си шофьор — напомни му Бренди.
— Няма да викам Нюби за една пресечка. — Роберто довърши яденето си.
Тя се усмихна. Нека види какво й е било да се разхожда пеша из цяло Чикаго в това време.
— Сладко нещо е отмъщението.
— Значи ще останеш — констатира Ноно.
Действително не й се искаше. Но леглото в апартамента й беше с чисто нов матрак, платен от домоуправителя. Искаше да се прибере у дома — но не и на онова място. Не искаше да усеща миризмата на прясната боя и да мисли за страшното послание под нея, да вижда дивана без възглавниците, да стъпва по влажните килими и да се надява, че всички гадости от него са изчистени.
Докато тя се двоумеше, от гърдите на Ноно се откъсна въздишка.
— Аз съм самотен старец. Невероятно самотен. Много ще се зарадвам на гости. Разбира се вие, младите, не искате около вас да се навърта някой немощен дядка…
— Ноно, изнудваш ме.
— Ами да. — Очите му проблеснаха закачливо. — Мерси, че забеляза.
Бренди не можа да му устои.
— С удоволствие ще остана.
С примирен израз Роберто се изправи и отиде да вземе палтото си.
— Само за тази вечер! — уточни Бренди.
— Разбира се, малка Бренди. — Ноно я потупа по ръката. — Роберто, така и така ще ходиш в магазина — купи и яйца, да има утре за закуска.
— Добре. — Роберто си надяна кожените ръкавици. — Още нещо?
— Прясно мляко. И някакъв шоколадов десерт.
— Добре. — Той нахлупи над ушите си една тъмна плетена шапка. Би трябвало да изглежда смотано с нея.
А изглеждаше по момчешки секси. На Бренди й идеше да увие шала около врата му и да го целуне със заръката да побърза. Вместо това му заръча:
— Четката да е мека и с компактна глава.
Той я погледна. Само я погледна. Не се усмихна, ала очите му гледаха обичливо, сякаш се радваше да я вижда така, с дядо си.
— Мека, с компактна глава — повтори и се запъти към вратата.
Тя се отвори и се затвори, а Бренди и възрастният човек останаха на масата, усмихвайки се.
— Той е добро момче. Само дето е поразглезен. — Ноно кимна мъдро.
— Определено е поразглезен. —
— Разглезен е от момичета като теб. Не е хубаво да нощувате заедно. — Ноно поклати глава. — Случват се какви ли не случки.
