Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 68

— Какво да правя?

— Изправете се. — Ноно също се изправи и с ръце върху раменете й я насочи към прозореца. — Ето така. Оттук светлината е най-добра, за да ме наблюдавате. Трябва да си носите часовника. — Той й подаде един тимекс на кожена каишка.

Бренди зяпна. Часовникът беше досущ като нейния.

Той беше нейният.

— Сложете си го — нареди Ноно.

— Но аз бях с него. — Значи го беше свалил от китката й, докато я е отвеждал към прозореца.

Роберто се ухили.

— Браво, Ноно. — Тя закопча тимекса. — Бива си ви.

— Поласкан съм, но вие няма с кого да ме сравнявате, нали така? Нали? — Той й подаде пръстена, който Тифани й беше подарила по случай дипломирането.

— Как го направихте? — Беше го свалил от пръста й!

— Виж си часовника — посъветва я Роберто.

Бренди си погледна китката. Тимексът го нямаше.

Ноно пак й го връчи.

— Брей че лесно се губят такива неща — весело я предупреди той. — Ето на. Загубила сте си ключовете.

Те би трябвало да се намират в джоба на сакото й.

— И мобилния си.

В другия й джоб.

— Виж си часовника — повтори Роберто.

Нямаше го. Отново. Зави й се свят.

— Как го направихте? — повтори тя. Прибра ключовете и мобилния обратно по джобовете. Закопча си часовника без особена надежда, че ще остане на китката й.

— Това нищо не е — скромно призна Ноно. — Трябваше да ме видите преди.

— Преди какво?

— Преди това. — Той повдигна сакатата си ръка и я показа отпред и отзад. — Това е дясната ми ръка. Аз съм десничар. С лявата не ме бива и наполовина.

— Какво се е случило? — попита Бренди.

Сърдечната усмивка на Ноно изчезна и той доби мрачен израз. Яростен израз.

— Случи се Мосимо.

— В какъв смисъл? — Уплашена и отмаляла, Бренди се приведе към него. Спомни си, че Роберто изви китката на Мосимо, но не разбираше как подобна маневра може така да ти осакати ръката. — Как Мосимо…

Роберто я осведоми за това, което я интересуваше:

— Изпотроши всяка костица в дядовата ръка с чук.

Петнадесет

Бренди се отдръпна много, много далеч от този образ. Чук, ръждясала калена стомана, размазва безжалостно крехките костици на човешка ръка…

— Искаше бизнеса ми — продължи Ноно. — Аз нямах никакво намерение да му го отстъпя. Но от болницата човек не може да ръководи екипа си, а майстор-крадец никога не може да работи отново с такава ръка.

— Хората му се разплакаха, щом видяха ръката на Ноно. В своята област той надмина всичките си предшественици. За в бъдеще няма да се намери втори като него. Той беше творец. Да счупиш ръката му, е като да разбиеш Пламъка на Романови. — Роберто я наблюдаваше, опрял лакти на коленете си, сключил длани.

Сега Бренди разбра защо Роберто инициира този малък спектакъл. Това не бяха панаирджийски трикове, а най-добрият начин да я убеди колко опасни са Фосера. Не просто убийци, а хора, които обичат работата си…

Тя се предаде — точно както Ноно и Роберто бяха предвидили.

— Добре. Няма да се оплача от тях в полицията.

— Обещавате ли? — Ноно й върна часовника, пръстена, ключовете и мобилния.

— Обещавам. Схванах! — Тя рухна на дивана. Едва се държеше на краката си от мисълта за подобно насилие, за подобна болка. — Не съм глупачка! — Ала потрепери.