Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 69

Прав ли беше баща й? Беше ли глупава? Беше се забъркала в глупава ситуация с професионални крадци като съюзници и други професионални крадци, които представляваха опасност за живота й; адвокатите, които би трябвало да й бъдат съюзници, се изявяваха като нейни врагове, а един от най-изтъкнатите чикагски съдии я презираше заради компанията, в която тя се движеше. Бренди разтри дясното си око, където я болеше, и се опита да забрави подигравателния тон на баща си, който кънтеше в главата й.

Бренди е глупава.

Не беше. Знаеше го. Справи се отлично с учението, а приятелите се осланяха на здравия й разум.

Но в моменти като този, когато беше уморена и объркана, беше по-лесно да повярва на баща си.

Тя приписа познатото парене в стомаха на днешните си притеснения.

— Роберто, ако не сътрудничиш на Мосимо, и той ли ще ти размаже пръстите с чук?

— Недейте се тревожи за Роберто. Той може да се оправи. Не е майстор като мен, но е сто пъти по-умен. — Ноно почука с пръст по челото си и смигна. — Е, хайде да не е сто пъти, ама е умник.

Роберто прихна.

— Ноно, ти още ли излизаш с Кармин?

— Не, тя взе да ми прави фасони. — Ноно недоволно се отпусна на фотьойла. — Когато изведох Тереза на голф, Кармин побесня. Нямам време за сцени на ревност.

От промяната на темата Бренди разбра, че са доволни от обещанието й. Тя облегна глава на дивана и се опита да не мисли как чукът размазва ръката на Ноно, за пистолетите и бруталността на тези хора, за потрошения й апартамент, за несигурната й адвокатска кариера…

— Мама разправя, че отново трябва да се ожениш.

— Майка ти да си гледа работата.

— Тя казва, че ще го направи, когато първо ти започнеш да си гледаш своята.

Гласът на Роберто долиташе до нея някъде отдалеко. Тя се обърна и го погледна. Беше толкова красив. Даже профилът му беше великолепен. Сърцето й се свиваше, косъмчетата по ръцете й настръхваха, а щом се сети с какво упоение се любеха… Мили боже! Тя повдигна глава. От всички неща, за които не биваше да мисли, това беше номер едно. Никога, никога не биваше да се унася в спомени за онази нощ, за онзи уикенд…

За какво говореха тези двамата? Май за някакви роднини… всъщност не разбираше и думичка. Нима слухът й изневеряваше?

Не, усмихна се Бренди. Те говореха на италиански.

Беше й топло, чувстваше се сита, снощи почти не беше спала… знаеше, че го е загазила здравата. Тифани щеше да я порицае, че е заспала, докато е на гости, но тя щеше да затвори очи само за няколко минутки… само за няколко секунди…

* * *

Ноно кимна към Бренди и се усмихна.

— Заспа.

— Беше въпрос на време. — Роберто се изправи и погледна Бренди, която се беше свила в единия край на дивана. Брадичката й опираше в гърдите. Той я издърпа така, че да полегне. Ноно пъхна възглавница под главата й, а Роберто повдигна краката й на дивана. Бренди измърмори нещо; нослето й се намръщи, сякаш й се присънваше нещо неприятно.

Не, разбира се. Как да й се присъни нещо приятно? Беше преживяла няколко сътресения поред. Общо взето, денят беше ужасен.