Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 61
Кристина Дод
— Не, не. Но ти едва не счупи китката на онзи човек. — Освен това си личеше, че Роберто разбира какво прави. — Опряха в теб пистолет. Не може да се каже, че това беше типична делова среща на обяд.
— Може би не за теб. Не се притеснявай,
— Защо изобщо са нужни грубости? — Тя отпи и захарта моментално възбуди нервната й система.
— Щом има Фосера, задължително има и грубости. — Роберто отхапа още веднъж. — Трябваше да поискам деликатесна горчица.
Той не взимаше на сериозно кръстосания й разпит.
— В момента ти си ми подопечен. Ако не си забравил, съдия Найт каза какви ще са последиците, в случай, че се издъниш; мен също ме уведоми за това, така че…
— Ако отговоря на въпросите ти, ще отговориш ли на моите? — Роберто й подаде плика с пържени картофи.
Бренди моментално застана нащрек.
— Какви въпроси? — Картофите представляваха унили, преварени жълти резени и Бренди ги върна обратно.
— Значи годеникът ти си има съпруга?
Доколко жадуваше да узнае тайните му?
— Само една.
Той не се засмя.
Всъщност какво значение имаше дали ще открие сега, или по-нататък? Така или иначе
Ръката на Бренди се плъзна към чантичката, към мобилния телефон.
Не. Не можеше да говори сега с майка си. Не тук. Не и докато Роберто я гледаше и очакваше отговор.
— Любовницата на Алан забременяла и се наложило той да се ожени за нея. — Тя изтри ръце в салфетката.
— Аха. — Роберто не изглеждаше никак изненадан, сякаш такива неща се случваха под път и над път.
Той я гледаше задълбочено и разсъждаваше върху нещо, в което тя не беше посветена. Най-накрая очевидно Роберто си състави мнение.
— Поне не си го обичала.
— Обичах го! —
— Не, не си. Не си сразена, само си раздразнена.
— Защото ти ме дразниш! —
— Цял ден не си се сетила за бившия си годеник. Жена, чието сърце е разбито, не мисли за нищо друго.
— Голям експерт се извъди! — Само защото прекараха заедно един бурен уикенд, Роберто си въобразяваше, че я познава. Тя самата не се познаваше.
— Имаш ли някакви въпроси към мен — попита я той, — или искаш да се караме?
— Аз не се занимавам с караници.
Роберто имаше наглостта да се усмихне загадъчно.
Тя не се занимаваше с караници. Тя беше разумна и практична. Затова призова на помощ каквото беше останало от дисциплината й и се
— Да. Имам въпроси. Във връзка с Фосера — защо отиде при тях?