Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 55

Ако знаеше колко зле й върви напоследък, сигурно той щеше да заведе дело срещу нея, че му е донесла лош късмет.

Бренди хвърли поглед към дългата маса, където около Роберто се бяха скупчили приличащите на главорези мъже. Гласовете им кънтяха, но тя не разбираше и думичка. Всъщност… А, явно говореха на италиански.

— Благодаря, Ерик. Оценявам помощта ви. Ще ви уведомя дали ще остана, или предпочитам да се преместя заради преживените неприятности.

— Напълно ще ви разбера, ако решите да се преместите. Не се притеснявайте, че ще сте в нарушение на договора за наем. — Ерик звучеше толкова ентусиазиран, че Бренди се зачуди дали все пак не е разбрал отнякъде за лошия й късмет.

— Благодаря. — Тя погледна екранчето на телефона. За нейно учудване Глен още беше на линия. Мислеше си, че той ще прекъсне, разярен. Затова го включи, бърборейки: — Току-що бях уведомена, че се е наложило почистване на килимите в апартамента ми, понеже вандалите са се облекчили върху тях. Полицията няма никаква представа кои са тези типове. А хазяинът много ще се зарадва, ако се изнеса. Е, господин Силвърстийн, наистина ли вярвате, че съм в настроение да бъда покосена от някакъв нафукан италианец без морал и с крадливи пръсти? Бихте ли обвинили мъж, дори той да е обратен, в нарушение на служебния си дълг, задето е измъкнал господин Бартолини от панделата?

— Госпожице Майкълс, не исках да кажа…

— Не, не се извинявайте. Просто си спомнете, че е трудно да си ответник по дело за полова дискриминация. — Надяваше се, че добродушният й укор ще докара Глен до бясно изстъпление. — Довечера трябва да сортирам някои неща за изхвърляне. Да разчитам ли на вас, че ще станете бавачка на господин Бартолини? Плащам десет долара на часа!

Дванадесет

Мъжете на масата чуха как Бренди все повече се настървява.

— Тази е кибритлия. Сигурно много ядове ще береш с нея. — Мосимо се взря в Роберто и премина на италиански: — Защо я доведе на срещата?

— Нямах избор. Тя ми е адвокатка. Имахме неприятности в съда. — Освен това беше маце-трепач, разкошна и чаровна. Беше разсеяла мъжете, осуетявайки стратегията на Фосера да малтретира Роберто. Разбира се, Мосимо щеше да наложи своето, но беше хубаво да видиш как плановете му се провалят, макар и за малко.

— Затова ли закъсня? — Сякаш Мосимо имаше право да му държи сметка за времето.

— Знаех, че ще ме изчакаш. — Роберто наклони стола си назад, отговори на втренчения му поглед и зачака да види дали мъжа ще лапне стръвта.

Онзи направи някаква гримаса, която трябваше да мине за мазна усмивка.

— Имахме проблем с нашия вътрешен човек. Федералните го подгониха за укриване на данъци.

— Класически ход от тяхна страна. А той не е ли проявил достатъчно разум, за да… Сигурно не е. — Роберто едва не прихна, като видя объркването, изписало се по лицето на Мосимо. Неговият вътрешен човек беше синът му Марк. Роберто току-що го беше оскърбил, а Мосимо се нуждаеше прекалено много от него, за да вземе да се засяга.