Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 54

— Вместо това сега той е под ваше попечителство. Всяка жена би убила, за да е на ваше място. — Глен й повиши тон: — За глупак ли ме мислите, госпожице?

Искаше й се Глен да не й задава такива директни въпроси — не и когато е адски уморена, изгладняла, бясна на мъжете по принцип и на Роберто в частност.

— Господин Силвърстийн, нека ви успокоя. Обядвам в една закусвалня, а докато стигна до нея, здравата измръзнах, защото на господин Бартолини му се вървяло пеша. Искам или не, се налага да се задоволявам с компанията на господин Бартолини, вместо да съм си вкъщи и да ремонтирам опустошения си апартамент. И в случай че не сте чули клюката: годеникът ми току-що се ожени за друга. — Хубаво й стана на душата, че поне веднъж може да използва Алан, за да отърве кожата.

— Хм, да, чух колегите да говорят. Но това наистина не е оправдание. — Глен вече не беше толкова настървен. Може би беше от мъжете, които се смущаваха от женските сълзи.

Само ако знаеше колко далеч е тя от плач!

Телефонът й избибка. Бренди провери номера.

— Извинявайте, господин Силвърстийн, налага се да приема този разговор. Хазяинът ми ме търси — вероятно с новината, че са заловили вандала, който е съсипал апартамента ми. — Тя злобничко включи Глен на изчакване.

— Госпожице Майкълс? — Ерик звучеше бодро и делово. — Застрахователният агент пристигна и си замина, като междувременно засне пораженията. Чистачите приключиха. Аз лично надзиравах работата им. Стъклата са обрани с прахосмукачка. Вещите ви — невредимите — бяха прибрани. Знам, че не всичко е сложено където трябва, но когато се върнете, поне няма да имате усещането, че незабавно трябва да се захванете с подреждане на багажа. Накарах чистачите да сложат в кашони вещите, от които според мен ще пожелаете да се освободите. Кашоните са натрупани до стената между спалнята и хола. Накарах да изперат и килимите…

— Килимите? — Какво им е имало на килимите?

— Понамирисваха лекичко. Установихме, че вандалите…

— Вандали! Значи не е бил само един? — Тя потърка челото си.

— На видеото се виждат двама мъже. Лицата им са скрити от шалове и шапки. Няма начин да установим кои са.

— Как са влезли?

— Изглежда, че някак са проникнали с взлом.

Бренди уплашено си пое въздух.

— Вероятно някой ги е пуснал. Ще усъвършенстваме охранителните средства в портиерната. Моите извинения, госпожице Майкълс, това никога преди не се е случвало и никога няма да се повтори. — В тона му действително се усещаше съжаление.

Бренди потрепери. Предполагаше, че все някога отново ще почувства сигурност.

— Оценявам това, Ерик. А какво за килима?

— Вандалите са се изходили в хола, затова почистихме всички килими.

Бренди размисли. Никога нямаше да се почувства в безопасност в този апартамент. И никога нямаше да върви боса из него.

— Бояджиите премахнаха всички графити по стените. Дрехите ви заминаха за химическо чистене. Апартаментът изглежда страхотно. Позволих си да сменя матрака ви с нов. Същата марка, същият десен, а чистачите оправиха леглото. През нощта може да спите като къпана. — Ерик се престараваше, за да гарантира, че тя няма да заведе дело срещу него или дружеството му.