Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 4
Кристина Дод
Сега, като по-голяма, пак имаше чувството, че се намира във фееричната къщичка на Барби, но това вече не я устройваше. Ала не бе готова да нарани чувствата на майка си, затова собственоръчно добави няколко щриха. Прозорец със стъклопис в нюанси на синьото, които приличаха на тези в любимото й издание на „Хобит“. Зеления дракон с искрящи камъни вместо очи. Три черно-бели постера на една момчешка поп група. Но докато се взираше през стъклописа, прокарваше пръсти по люспите на дракона и гледаше певците, мъката в гърдите й — в сърцето й — не се разсея.
Бренди отвори прозореца и се загледа в раззеленилите се дървета. Нашвил беше красив през пролетта. Техният огромен двор бе оформен от професионален озеленител и гледката му обикновено вдъхваше на Бренди чувство за топлина и закрила. Днес не беше така. Днес всичко беше тръгнало с главата надолу.
Долу вратата се затръшна с такава сила, че цялата къща се разтресе.
Гърлото й се беше стегнало, затова тя вдиша дълбоко чистия въздух, отчаяна да сподави… не, не сълзите си. Нямаше да плаче.
Щеше да оправи тази бъркотия. С нещо трябваше да подобри положението.
Отиде до цветното си бюро, извади един тефтер, на който бе гравирано името й, и най-отгоре написа: „Имам за учене“. Тегли дебела черта под думите и добави:
Как да се грижа за майка си:
1. Да се науча да пиша чекове.
2. Да разбера какво е това „ипотека“.
3. Да измисля как ще плащаме сметките.
Откъсна списъка, внимателно го остави встрани и върху чистия лист написа:
Как да се грижа за себе си:
1. Да се науча да пиша чекове.
2. Да изкарам стипендия, за да ходя на университет.
3. Да играя бейзбол.
На последната точка се нацупи и задъвка химикалката. Нямаше да стане. Не я биваше за бейзболистка; Ким много се дразнеше, защото Бренди се навеждаше всеки път, щом топката полетеше към нея.
Бренди задраска „Да играя бейзбол“ и го замени с „Да стана адвокатка“.
Нямаше никаква представа от адвокатската професия — момиче, което всеки свободен миг е на балет, гимнастика или на курсове за мажоретки, научава удивително малко за истинския свят, особено когато баща му никога не разговаря с него за работата си. Обаче Бренди знаеше, че той изкарва много пари. Освен това искаше майка й да бъде красива, а тя да се държи очарователно, когато им гостуваха Чарлс Макграт и съпругата му, а господин Макграт бе важен чикагски адвокат.
Ето това искаше Бренди. Да бъде важна. Да разполага със силата да накара баща си да се държи прилично и със знанията си да изготви на майка си предбрачно споразумение.
Каквото и да беше това чудо.
Две
Ако функцията „Вижте кой ви търси“ на телефона й работеше, Бренди никога не би се обадила.
Но функцията не работеше, Бренди се обади и това напълно се вписа в духа на изминалата скапана седмица.
Не че обаждането бе кой знае каква изненада. Всеки с капка разум в главата би предвидил, че местенето от Нашвил в Чикаго посред зима ще бъде трудно, а Бренди се гордееше, че умът й сече.
