Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 3
Кристина Дод
— Група кльощави момиченца по трико.
Бренди скръцна със зъби. Вече не беше нито малка, нито кльощава. Фигурата й беше оформена, а със своите метър седемдесет и пет беше с три сантиметра по-висока от мама и десет сантиметра по-висока от момичетата в класа си. Но щом си беше вкъщи, баща й почти не я поглеждаше, да не говорим, че никога не бе идвал на рециталите й.
— Кимбърли спортува сериозно. Истинските спортове са състезателни.
— Мен ако питаш, Кимбърли е лесбийка — префърцунено подхвърли мама.
Бренди изстена и обори чело върху стената. Това беше истина. И как да не е? Лично Ким й беше казала. Но татко мразеше обратните и определено не желаеше да узнае, че дъщерята със спортни заложби е лесбийка. Мама направи голям гаф като му каза.
— Ах ти ревнива, мръсна…
Мама уплашено изписка. Той щеше да я удари.
Бренди скокна и грабна любимия си керамичен дракон като оръжие.
Някъде се разби стъкло.
С разтуптяно сърце и нападателно вдигната играчка Бренди изтича в коридора.
— За бога, Тифани, не се дръж глупаво — гърлено рече татко.
— Не се държа глупаво! — тропна с крак мама. — Просто съм на мнение, че неща като добрите обноски и красивите вещи са важни, а ти току-що ми счупи вазата.
Бренди спря.
— Знаеш ли колко месеца съм търсила ваза за масата!
Бренди бавно отпусна ръката си с дракона и заотстъпва към стаята си. Разберяха ли, че ги подслушва, щяха да я накарат да затвори вратата, а без значение колко й се гадеше, тя трябваше да узнае дали татко е съсипал живота им.
— Там е проблемът. Вазите и префърцунените обноски винаги са те интересували повече от мисленето и работата — или от мен!
— Не е вярно! — Мама изскимтя като подритнато куче.
Вярно беше, но в детските очи на Бренди това бе всичко, което баща й изискваше от майка й. Едва през последната година бе станал неспокоен и раздразнителен.
Сигурно се бе засрамил от тихото хълцане на мама, защото се опита да я приласкае.
— Хайде, Тиф, и без мен ще се оправиш. Джейн си живее прекрасно.
— Д-да, обаче Джейн имаше предбрачно споразумение. А т-ти не ми даде да подпишем такова.
— Там ти беше грешката.
Бренди познаваше този тон. Баща й се измъчваше от вина — и затова си го изкарваше на мама.
— Ти каза… обеща, че винаги ще се грижиш за мен.
— Няма ли да спреш с това циврене? Главата ми се наду! — Той затръшна капака на куфара. — Ще накарам адвоката ми да се обади на твоя.
— Аз нямам адвокат!
— Вземи си. — Токовете му загракаха по полирания дървен паркет.
Бренди напрегнато зачака да види дали той ще я прегърне на сбогуване.
Но баща й я отмина, без да я погледне.
Тя преглътна разочарованието си. Знаеше как. Правеше го години наред.
Мама се затича подире му с отчаяни викове:
— Нямам работа. Как ще издържам Бренди? Ще умрем от глад! — Настигна го, когато той отваряше вратата, стисна го за лакътя и се опита да го издърпа обратно.
Даже Бренди усети каква драма се разиграва.
Тихичко се затвори в спалнята си и ги остави да се оправят сами.
От напрежение коремът я болеше. Тя разсеяно го разтърка и се огледа в стаята. Мама я беше обзавела с мебели в бяло и златно и тапицерия в розово и златно. Като малка на Бренди й се струваше, че живее във фееричната къщичка на Барби и това страшно й харесваше.