Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 38
Кристина Дод
Дали би издържала, ако той въобще не я яхне.
— Кажи ми,
За миг плътният му глас с екзотичен акцент затули смисъла на думите. После тя осъзна — той искаше
Постави показалец на езика си и го плъзна, влажен и топъл, по изпъкналото му бедро.
— Много съм доволна.
Без никакви превземки той си свали обувките и чорапите. Смъкна дантелените й прашки, без да закачи токчетата, след което ги вдигна и ги разгледа с усмивка, която едновременно отричаше и боготвореше тяхната оскъдност.
После пусна прашките, заби коляно между краката й, приведе се, помилва шията й, плъзна пръсти по гърдите и корема й. Завъртя палец около пъпа, целуна го… и мушна език в него.
Искрата, която припламна в нея, я накара да се извие като котка.
Той тихо се засмя. На Бренди едва ли не й се стори, че той се смее на италиански.
Роберто вдигна нагоре краката й и се отпусна върху нея.
Първата безсрамна ласка на езика му я накара да се съпротивлява. Не беше свикнала с такива интимности… нито с концентрирания прилив на страст, който я прегази като скоростен влак.
Но той не обърна внимание на този отпор, а продължи майсторски да я дразни, докато тя вече не се бореше за свобода, а за още ласки. Езикът му направи на пух и прах самообладанието й, свали всичките й маски, защити, бариери. Накрая Роберто я доведе до оргазъм с един тласък.
Бренди се гърчеше неистово, а той я окуражаваше. Тя намери свободата, щом разбра, че радостта й го възхищава.
Когато еуфорията й постихна, откри, че той е върху нея. Тежестта му я притискаше изключително приятно.
Всичко беше много по-различно, отколкото с Алан. Алан се цупеше, когато тя отправяше предложения, дърпаше се от всичко, което според него беше гнусно — тоест всичко, което би й доставило удоволствие. Роберто беше по-голям, по-широк, по-висок, по-як… не се притесняваше, че би могла да го изтощи. С нищо не би могла да накърни егото му. Той беше адски самоуверен…
И тя искаше да е толкова самоуверена.
Стисна го за плешките, погледна го в очите и произнесе с най-властния си тон:
— По дупе, господине.
Той изпъшка и се засмя весело. Плъзна ръце под нея и изведнъж тя се озова в доминираща позиция. Ето го мъжът, готов да се откаже от първенството си. Бренди се надигна, погледна го в лицето и установи, че той я наблюдава с премрежени очи. Усмихна й се с лека, предизвикателна усмивка и тя откликна с подобна. Едното високо токче изтрака на пода, после другото.
— Да не те заболи.
Това беше подигравка, предизвикателство.
— Не бой се — усмихна му се тя, — ходила съм на балет и на гимнастика. Много съм… пластична.
Той притвори очи, сякаш телом и духом вкусваше загатнатото обещание. Когато ги отвори, Бренди видя болезненото предчувствие, което го държеше в захлас. Затова продължи да му показва една страна от себе си, за която не беше подозирала, че съществува.
