Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 36

Той доизхлузи ризата и положи длани върху голите й рамене.

Тя се взря в него: в лицето му, гърдите му, кръста — и благоговейно прошепна:

— Толкова си красив.

— Красив? Аз ли? — Той звучно се засмя. — Мъжете не са красиви.

— Красив си като статуя, като произведение на изкуството, като… — Бренди погледна през капандурите. — … като звездите на небето. Ти си далеч повече, отколкото очаквах… и всичко, което заслужавам.

— Харесвам твоите очаквания и ще отговоря на тях. Повечето американки не са наясно какво искат. — Италианският му акцент тътнеше силно и нежно. — Не знаят думите или прекалено се срамуват да ги кажат. Винаги съм ги съжалявал, че са осакатени. Но ти… говориш ми, а аз полудявам от страст. Искаш ли един побъркан?

— Искам теб. — Тя бавно погали изопнатото деколте на роклята си. — Искам да ме съблечеш. — Господи! Тя направо мъркаше!

— Поназнайвам нещичко за събличането и съм сигурен, че някъде тази рокля трябва да има цип. — Той я обходи с поглед, но не гледаше роклята. Гледаше нея.

— За имането — има. — Пръстът й проследи очертанията на гърдите му и се спусна по плочките на корема.

Ерекцията му заплашваше да скъса неговия цип и Роберто шумно преглътна, след което застина в очакване.

Само че не още. Не още. Тя се усмихна като Мона Лиза, прокара пръст нагоре и докосна устните му.

— Решена си да ме съсипеш. Дано преживея нощта — хрипкаво промълви той. — А ако не я преживея… е, какъв превъзходен начин да си отидеш от този свят.

— Мъж с чувство за хумор. Нещо повече, мъж с чувство за хумор по отношение на секса. — Бренди отметна глава и се засмя радостно. — Не знаех, че имало такова животно.

— А какви животни познаваш?

О, не. Нямаше да провеждат този разговор. Не сега.

— Ципът — подсети го тя.

— Ципът — повтори той. Разгледа гърба на роклята, мъчейки се да намери коварната закопчалка. — Няма го тук. Разбира се. Аз съм отчаян, а проклетият цип е скрит. — Пъхна пръст под деколтето и леко дръпна. — Не ми се иска да ти разкъсам роклята.

— Все едно. Никога няма да си я сложа втори път — категорично отсече Бренди и се усмихна при мисълта колко успешно се е развил планът й да изхвърли Алан от живота си с един грандиозен — и скъп — жест.

— Подсмиваш се като котка с перце от канарче в мустаците. — Той улови брадичката й и изчака тя да го погледне. — За кого си мислиш?

Тъй значи. Трябваше да стъкми някакъв отговор.

— За бившия ми годеник.

— Аха. Това обяснява страшно много. — Роберто излъчваше обаяние, сила… съблазън. — По-добре мисли за мен.

— Лесна работа. — Тя се поддаде на любопитството и сведе ръце към колана му. Разкопча токата и измъкна каиша от гайките. Без да бърза, разкопча копчето и смъкна ципа.

Пръстите й се отриха в горещата му ерекция. При допира Бренди се почувства жизнена както никога досега… Какво ли щеше да е да усети знойната му плът вътре в себе си? Предвкусването беше тъй невероятно, че тя се чувстваше оголена, нервна, нетърпелива… жадуваща.

Роберто я наблюдаваше с премрежени очи и отново я връхлетя онова усещане за опасност. Той я искаше така належащо, че гръдният му кош се надигаше и спущаше като ковашки мях. Бузите му бяха поруменели, а ръката му се свиваше, сякаш едва се сдържаше да не я грабне и да не я покори силом. Но ето че чакаше — могъщ мъж, смирен пред нейните желания.