Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 39

Осем

Мобилният на Бренди иззвъня. Глупавата мелодийка изтръгна Роберто от приятната дрямка, в която бе потънал след бурната нощ, и той осъзна, че отдавна е утро. Слънцето струеше през капандурите в пълния си блясък.

Бренди надигна глава от рамото му и погледна към дамската си чанта с изражение, което представляваше смес от безпомощна привързаност и раздразнение. Тя докосна Роберто по брадичката и се усмихна криво.

— Трябва да вдигна.

Измъкна се изпод завивките и грабна телефона.

— Здрасти, Тифани. Знам, че трябваше да ти се обадя с подробен отчет за партито.

Говореше бързо и се оправдаваше пред някой, който очевидно имаше право да знае.

Тифани… не беше споменавала никаква Тифани.

Разбира се, не бяха водили някакви задълбочени дискусии.

Заинтригуван, Роберто се надигна на лакът.

Без изобщо да си дава сметка, Бренди стоеше, окъпана от слънцето, великолепна в голотата си. Златната коса се сипеше по раменете й. Гърдите й бяха превъзходни — с големи розови зърна, с които той едва се наигра. Беше висока, а не някакво крехко момиченце, което да се безпокои да не смачка с теглото си. Краката й идеално пасваха около кръста му, а тялото й го накара да се раздаде максимално като любовник.

— Браво на чичо Чарлс — казваше Бренди. — Да, фантастично беше. Важни клечки, сума ти репортери, страхотни тоалети. Струваше си да се преместя в Чикаго, нищо че тръбите ми са замръзнали и нямам интернет.

Роберто повдигна вежди. Току-що е пристигнала в Чикаго?

— Съжалявах, че не си там. Страшно щеше да ти хареса. — Тя се заслуша. — О, така ли? Чичо Чарлс е прав. Изглеждах разкошно, нищо че сама се хваля.

Роберто вдигна палец.

Тя му се ухили. Ако снощи бе неуверена в своята сексуалност, то днес нещата стояха различно.

Той беше причината.

— Не, Алан беше зает. — Бренди се обърна към прозореца.

Алан. Бившият годеник. Роберто се запита що за човек трябва да е Алан, за да не осъзнае какво съкровище притежава, но беше благодарен на този идиот. Иначе нямаше да прекара нощ на декадентски наслади в обятията на Бренди.

Погледна лявата й ръка; ръката, която държеше телефона. Там, където е бил пръстенът, се виждаше избледняла следа и лека вдлъбнатинка. Значи годежът е бил развален съвсем наскоро. Може би вчера? Това обясняваше адски много неща.

Бренди се взря в езерото Мичиган, после надолу. От петдесет и осмият етаж към земята. Гледаше като хипнотизирана, после внезапно пребледня и се отдръпна.

Роберто разпозна симптомите. И майка му беше такава — нямаше страх от височините, но не й беше приятно да гледа надолу. Беше се качила на кулата в Пиза, но през цялото време притискаше ръка към сърцето си и държеше погледа си насочен към хоризонта.

Бренди разтвори ципа на сака.

— Не останах при чичо Чарлс. Уморих се и си тръгнах рано.

Която и да беше Тифани, Бренди отказваше да й се довери. Не й каза къде е прекарала нощта, нито с кого.

— Само ако можеше да видиш Пламъка на Романови. — Тя се ровеше из сака. — Толкова е голям. Не чух точно, но май е петдесет карата…