Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 35

Той я върна във времето, когато тя беше на осемнайсет, в колежа и тъкмо осъзнаваше какъв могъщ сексапил притежава. Тифани й беше казала, че младостта е най-големият афродизиак, но едва когато видя как момчетата от горните курсове й се точат и едно по едно безуспешно се опитват да я впечатлят, разбра, че майка й е била много права.

После срещна Алан, разумния избор, и постъпи както трябва. Прие неговото предложение. Излизаха заедно четири години и за това време някак неусетно тя забрави какво е да превърнеш някой мъж в свой роб само с усмивка. Превърна се в прозаична и почти уморена жена.

Сега Роберто я милваше с дълбокия си глас, казваше й, че е разкошна и тя му вярваше.

Спомнила си плановете за прелъстяване, тя се изтърколи по гръб и се изтегна грациозно. Ръцете й образуваха арка над главата, а гърдите й почти — почти! — се изтръгнаха от роклята.

Роберто остро си пое дъх. Балсам за душата й.

Тя разкопча шнолата и разтърси глава. Изрусените кичури се посипаха по раменете й.

Не го видя да се движи, но ето че изведнъж той се озова коленичил до нея.

— Ти си римски пир и вече съм убеден, че аз съм победителят гладиатор. — Топлият, наситен тембър на гласа му се бе променил. Бе станал гърлен от отчаяние. От нужда. Той улови главата й в шепите си и я целуна — с грубо желание, с нежна ярост.

Къде се беше научил да целува така — с идеалния натиск върху устните, с език, който толкова опитно изучи устата й, че между краката й се разля топлина? Той вдигна устни, а тя стегна бедрата си, опитвайки се да съхрани усещането.

Но Роберто целуна клепачите й, засмука ушенцето й и нежно го захапа. Тя изохка и се задърпа.

— Заболя ли те? — промърмори той. Когато не получи незабавен отговор, Роберто се отдръпна, наплюнчи пръста си и го прокара по долната й устна. — Скъпа, трябва да ме инструктираш. Целта ми не е да те нараня. Да те дразня, да те възбуждам, да те накарам да заплачеш от екстаз. Никога да не ти причиня болка.

— Не. Не, не ме заболя. — Само че внезапният преход от омайващото безразсъдство към острите му зъби я подсети да бъде предпазлива. Не познаваше този мъж. Беше едър, далеч по-висок и як, отколкото имаше спомен. А как само я гледаше — все едно бе хищник, а тя — негова плячка…

— Искам да полудееш от удоволствие.

Сега Бренди разбра, че ще му повери тялото си — тялото и чувствата си, защото му вярваше далеч повече, отколкото на Алан. Също така осъзна, че гласът на Роберто, неговият акцент, думите му, грижовността му, са я докарали до сладка отмала.

Тя улови ризата му, придърпа го към себе си и го целуна. Целуна го, както никога не беше имала смелостта — или желанието? — да целуне Алан. Плени езика му и го засмука. Искаше неговия вкус в устата си, неговото тяло в нейното. Когато най-сетне го пусна, попита:

— От това удоволствие ли?

Той отпра неразкопчаните копчета на ризата. Буквално ги отпра.

— С теб съм звяр.

— Така си е. — Колко доволна беше заради това! Свали ризата от плещите му, надолу по ръцете му… където го докосваше, кожата му започваше да гори като в треска.