Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 20

Така му се пада. Нека бере срам. Разбираше, че в задълженията му влиза да претърси чантата й, но не бе нужно това да й харесва.

Охранителят преглътна, повдигайки с два пръста тънкия дантелен сутиен, който по-късно щеше да прилегне адски еротично към гърдите й. Бренди го беше изпробвала в магазина заедно с цял куп други ефирни одеяния за спалнята.

Джери се мъчеше да не я поглежда, но загуби битката. Кафявите му очи се стрелнаха към гърдите й.

И видяха чисто и просто жена, увита в зимно палто. Бренди с удоволствие би се появила на партито само по изискан вечерен шал, но и дума не можеше да става да излиза на този лют студ без най-дебелото си палто — а дори и то не беше достатъчно дебело.

Джери дръпна ръката си като опарен, сякаш се бе измъкнал от капан с някаква коварна примамка.

— Добре. Искате ли, ъъъ… да ви дадем номерче. Тоест, искате ли да оставите тук сака и да не го разнасяте с вас?

— С удоволствие. — Тя извиси гласа си, както Тифани редовно правеше, когато желаеше услуга от някой мъж. — Джери, бихте ли се погрижили за сака?

— Да. — Той подръпна яката около бичия си врат.

— А за палтото ми? — Бренди запърха с мигли. Гримьорът я беше уверил, че й е сложил страхотна спирала, която няма да се размаже.

— О, да.

Когато другите охранители взеха да прочистват гърлата си и да пристъпват от крак на крак, Джери разбра, че е бил манипулиран. Със строг поглед й каза:

— Гардеробиерната е там…

Тя му се усмихна право в очите.

— Добре де, няма значение. Дайте ми палтото. Аз ще ви го занеса.

Бренди развърза колана. Разкопча всички копчета. Пое си дълбоко дъх, сви рамене и палтото се изхлузи в ръцете на Джери.

Във фоайето настъпи дълбока тишина.

Джери беше зинал с уста. Единият чернокож охраните се подпираше с ръка на стената. Другият бе пристъпил напред. Азиатката се усмихваше, все едно бе преживяла откровение — чак сега Бренди разбра, че жената е лесбийка. Испанецът гледаше прехласнато, а жена му изглеждаше бясна.

Значи мама се оказа права. Червената рокля върши чудеса.

Дълга копринена рокля без ръкави с две, както се беше изразил мистър Артуро, „много елегантни дизайнерски приспособления, скъпа, като и двете крепят корсажа“.

Разбира се, носеше бельо — прашки, както и острите си токчета, кристално синя гривна и сапфирените обици, невероятните сапфирени обици. Но не беше абсолютно сигурна, че е постигнала целения ефект.

Досега.

Да, по всичко личеше, че тази рокля, това тяло и тези обувки бяха в състояние да зашеметят всяка раса, всяка икономическа прослойка, както и двата пола. На който и да е език това се наричаше успех.

За съжаление никой от тези мъже не бе кандидат за плана й.

Тя си беше съставила списък с изисквания.

Държеше мъжът да е красив, зрял, богат, дискретен и най-важното — да не е от града. Така с малко късмет никога нямаше да го види отново.

А и да го видеше, Бренди бе решила, че няма да й пука. Вече на никого не му пукаше за своята чест и доброто си име — например Алан; защо тя да е изключение.