Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 22

— О, да. Балерината Бренди. — Спомените, които доставяха на чичо Чарлс такова удоволствие, я унижаваха. — Танцувах, докато момчетата не започнаха да се оплакват, че не могат да ме повдигат, защото съм по-висока от тях. — Това не беше точно истината, но сега не беше нито времето, нито мястото за по-достоверни и горчиви обяснения.

Чичо Чарлс се разсмя.

— Сега обаче имаш с какво да си отмъстиш. Какво ще стане с тази разкошна червена рокля, ако изпуснеш дъх?

— Ами твоето парти ще стане много интересно.

— Дишай — посъветва я той. — Прекалено съм възрастен, за да се оправям с масови размирици в къщата си. Впрочем къде е годеникът ти? Очаквах да го видя.

Тя даде отговора, който беше упражнявала; отговорът, който казваше толкова много и толкова малко:

— Нали знаеш, че е стажант.

— Ще има да съжалява, че е пропуснал да те види така.

— Той вече съжалява. — Жалък, мръсен кучи син. — Просто още не го е разбрал. — Дойде време за смяна на темата. — Чичо Чарлс, преди не бях идвала в къщата ти. Направо загубих ума и дума!

— Благодаря ти. — Възрастният мъж я хвана под ръка и я поведе към навалицата. — Все още текат ремонти и проекти, но къщата е страшно голяма. През повечето дни се мотая тук сам-самичък. Липсва ми специален човек.

— Жалко. — Бренди се поколеба, но после се престраши заради старото семейно приятелство. — Може би е време да си намериш такъв човек.

— Май си права. Но я кажи: видя ли моя страхотен удар? — Той буквално грейна и насочи Бренди към стената в дъното.

Някаква витрина беше осветена с прожектори.

— Какво е това?

— Ще видиш. — Чичо Чарлс си проправяше път, водейки Бренди. — Извинявайте.

— Разкошен е, Чарлс. — Една възрастна дама го потупа по рамото.

— Благодаря, Мел. До последния миг не знаех дали ще успея да го докарам.

— Мили боже! Страхотно нещо, господин Макграт. Направо ми взе ума! — Една млада жена с блеснали очи здраво раздруса ръката на чичо Чарлс и се запромъква към бара.

Той я изпроводи с поглед, поклати глава и се усмихна.

— Нямам представа коя беше тази.

Тълпата ставаше все по-гъста, коментарите — все по-многобройни.

— Прекрасен експонат, Чарлс.

— Изключително е да го видиш толкова отблизо.

Най-накрая двамата с Бренди стигнаха до витрината. Кадифено въже я отделяше от гостите. В центъра й, осветена от прожектори, стоеше кутия с огърлица — огърлица, която би предизвикала сърцебиене у всяка нормална жена.

Бренди беше съвсем нормална.

Сред обков от платина и бели диаманти — самите те внушителни по размер — искри пръскаше най-грамадният син камък, който Бренди някога беше виждала.

— Даже не изглежда реален — промълви възхитено тя. — Какво е това?

— О, съвсем реален е — увери я чичо Чарлс. — Това е най-големият син диамант измежду руските царски бижута. Това, мила моя, е Пламъка на Романови.

Пет

— Пламъка на Романови е част от пътуваща изложба, която в настоящия момент гостува на Чикагския музей. Цар Николай го подарил на императрица Александра, когато тя му съобщила, че е бременна с петото им дете. Говори се, че камъкът носи лош късмет, и наистина — след седем месеца принц Алексей се родил с хемофилия.