Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 136
Кристина Дод
Това беше имитацията на Пламъка, която лумтеше със същия виолетов огън като първообраза.
Роберто изглеждаше… нелепо.
— Бренди? Може ли да поговорим? — От вътрешността на дракона определено долиташе Робертовият глас.
— Не разговарям с митични огнедишащи влечуги. — Обаче затисна уста с ръка, за да скрие усмивката си.
Целият етаж, може би цялата сграда, се беше изсипала да гледа. Мъжете се побутваха с лакти. Жените се кискаха тихо.
— Трябва да поговориш с мен. Аз съм твоят дракон.
Веселието й се изпари.
— Моят дракон е счупен.
— Знам и ми е мъчно. Не мога да го поправя, но ако ми позволиш, мога да поправя нещата, които
— Не желая да говоря с теб. — Напоследък Бренди бе стъпкана от много мъже. Защо да дава на този втора възможност да я прегази? При положение че единствено той имаше значение?
— Какво сте счупили? — поинтересува се Шона.
— Нейното доверие.
Бренди изсумтя.
Роберто продължи:
— Но ако тя отдели няколко минути, за да ме изслуша…
— Бренди, трябва да се държиш любезно с дракона — посъветва я Даяна. — Представяш ли си какво ще стане, ако започне да бълва огън? В канцеларията има купища документи.
Зяпачите се изкикотиха.
Не беше честно. Кака така цялата кантора бе застанала на негова страна?
— Посочи ми една причина да те изслушам.
Роберто разтвори драконовата паст с ръце и оттам се показаха очите му.
— Защото те обичам.
Зяпачите ахнаха.
Въздействието на тъмните му, напрегнати очи и недвусмислени слова я накара да отстъпи две крачки.
— Кажи защо това трябва да ме вълнува.
Той се приближи, протегнал хищна лапа.
— Дай ми възможност и ще го направя. — В този момент задницата му се заклещи на вратата.
— Колкото и да е покъртителен спектакълът, аз си имам работа. — Госпожа Пеликан се взря в тълпата, изпълнила коридора. — Досущ като всеки в тази кантора. Санджин, ще използвам назаем твоя кабинет. Заведи ги.
Санджин остана като треснат.
— Но аз също си имам работа!
Някой го сръчка и той се освести.
— След мен.
Роберто се затътри назад и с жест показа на Бренди да върви пред него. Тя пое по коридора, стиснала куфарчето си, като остро усещаше дракона, който я дебне по петите.
Проклет да е. Проклет да е.
Санджин отвори вратата на кабинета си и им направи знак да влязат. Той разполагаше с бюро, стол, картотека, изглед към съседната сграда и толкова малко свободно пространство, че драконът едва се натъпка вътре. Наложи му се да смачка опашката си, за да може Санджин да затвори вратата.
Въпреки че по-голямата част от Роберто беше просто костюм, Бренди застана от другата страна на бюрото.
— Как се сети да направиш
— Исках твоето внимание. — Той отново разчекна устата на дракона и я погледна. — Баща ми ми каза, че е по-добре да поема вината, а аз му се сопнах, че няма да пълзя на колене пред никоя жена. Тогава той ми наговори… доста отрезвяващи неща. — Роберто потрепери, все едно още му държеше влага. — Изключително уважавам татковото мнение, затова изпълних съвета му.