Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 133

— След толкова години още ли не си научил нищо? Тази млада жена, Бренди — възхищаваш се на ума й, обичаш нейната независимост, но си я използвал.

Роберто се възмути. Беше очаквал баща му да вземе неговата страна:

— Не беше така, татко.

— Напротив, точно така е било. Тя си има гордост, а ти си я направил на глупачка. — Роберто едва ли не виждаше как баща му поклаща отвратено глава. — Любов, която надживява борби и изпитания, загива при звука на смеха.

— Не съм й се присмивал. — На Роберто взе да му се струва, че не е бивало да се обажда. — Позвъних ти, за да обсъдим как да си я върна. Вместо това ти ме изкарваш по-черен от дявола!

Един дълъг миг баща му не каза нищо.

— Трябва да разбереш, че си се издънил! Не очаквай тя да се държи разумно. Когато си имаш работа с жена, ти си виновният, даже да не си виновен! Това е то да си мъж!

— Отдавна съм мъж, татко, и досега с никоя жена не съм бил втора цигулка.

— Досега никоя жена не е спасявала мижавия ти живот!

Роберто се опъна:

— Аз също я спасих!

— Това е работата на мъжа. Обичаш ли тази Бренди?

— Да, но…

— Без „но“! Накарай я да те изслуша, признай си грешката и ако имаш късмет, тя може би ще ти прости!

— Роберто Бартолини не пълзи на колене пред никоя жена!

* * *

— Довиждане, слънчице. Ще ги накараш всички да те заобичат. — Тифани я целуна, все едно дъщеря й беше първокласничка, която отива на първия си учебен ден.

В действителност Бренди беше млада жена, отиваща да приеме хвърлената ръкавица на недоволните си колеги от „Макграт и Линдоберт“, които сега бяха уверени, че тя не притежава капчица етичност.

— Ще опитам с мъничко търпение.

— Знам, че няма да ти е леко, но трябва да отидеш. Имаш да изплащаш заем от банката!

Ах, да. Заемът от банката. Заемът, който беше изтеглила, за да плати на баща си. Заемът, за който чичо Чарлс й беше поръчителствал.

— Ще го изплащам три години. Три години на работа в „Макграт и Линдоберт“, където ще ми се стъжни животът с тези хора. — Бренди си пое дъх. — Три години не са чак толкова много.

— Това се казва дух! — Личеше си, че Тифани е била мажоретка. — Не забравяй, че изглеждаш страхотно!

Бренди наистина изглеждаше страхотно в син костюм на „Долче и Габана“, бял пуловер с красиво деколте и високи токчета на „Доналд Плайнър“. Вчера Тифани извади кредитните карти, които чичо Чарлс й беше дал, и увери дъщеря си, че той я е умолявал те двете да проведат шопинг терапия. Бренди щеше да откаже — не бе никак радостна от факта, че чичо Чарлс и Роберто са били прикрити съюзници — но трябваше да направи нещо по въпроса с косата си. Ножът на Джоузеф Фосера беше отрязал кичур с дебелина два и дължина пет сантиметра близо до скалпа й. Налагаше се вещата ръка на професионалист да й създаде нов имидж.

Затова Тифани и Бренди се поглезиха със спа процедури. Фризьорът на Бренди изпадна в див ужас, след което го обзе творчески порив, намерил израз в асиметрична подстрижка, с която Бренди напомняше на шикозна французойка. След маникюр и едно хубаво пазаруване на двете с Тифани животът вече не им се струваше чак толкова скапан.