Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 131

— В момента най-голямата опасност за нея съм аз. — Роберто знаеше, че Ейдън има право. Цялата истина беше лъснала пред очите й и точно сега тя го презираше. Никакво обяснение не би променило това. Налагаше се да разчита, че здравият разум ще й подскаже кога да смекчи чувствата си към него.

Бренди беше жена, каквато много рядко се среща. Когато осмислеше нещата, щеше да проумее, че не е имал друг избор. Вероятно щеше да разбере защо не е искал тя да се отделя от него на онези партита, където се представяше за прословут крадец на скъпоценности.

Хм. Може би ще е най-добре да й подари цветя, когато отиде при нея да се обясняват.

Мосимо Фосера беше изправен на крака, ръцете му бяха закопчани отзад с белезници, а клошарката притискаше пистолет в гърба му.

— Това е капан! Нищо не съм откраднал!

— Прие крадени вещи — отвърна клошарката. — Рубинът на Патерсън и Пламъка на Романови.

— Това не беше Пламъка на Романови — пропищя Мосимо.

— Мен щеше да ме заблуди — усмихна се жената.

— Искам адвокат! — изрева той. — Искам адвоката си!

— Млъкни! — сопна му се Роберто.

Затова Мосимо смени арията:

— Ти си мъртъв за нас! Ти ни предаде. Изменник!

— Да, граф Бартолини изключително много се притесни — присмя му се клошарката.

— Граф ли? — дрезгаво се изсмя Мосимо. — Никакъв граф не е той. Всички мислят, че е страшно умен, страшно богат, страшно елегантен, но той е едно копеле. Всички го знаят! Копелето на развратната дъщеря на Серджо!

— Изведете го — нареди Ейдън.

Клошарката и един от „клиентите“ изтикаха Мосимо през задния вход.

— Мразя този тип — заяви Ейдън.

— Да, но получих каквото исках от него.

— Отмъщение за това, че е осакатил дядо ти?

— И за това. — Роберто докосна джоба си.

Нови агенти влязоха с камери и ролетки, за да изготвят протокол за оглед на местопроизшествието. Ейдън зорко наблюдаваше процедурата.

— Ще ти кажа, Роберто, че когато човекът ми в хотела се излъгал да последва майката на госпожица Майкълс до полицейския участък и когато хората ми тук разбраха, че жената, която наблюдава Мосимо, е Бренди, не знаеха какво да правят. Проглушиха ми тъпанчетата, все едно можех да направя нещо, докато те следвам.

— Толкова ли не можаха да я изведат оттук? — Тогава Бренди нямаше да бере такъв срам.

— Да, ако разполагахме с още пет минути, с каквито не разполагахме. Бяхме предвидили всичко, освен нея.

— Значи сме двама. — Тя го беше погледнала със странно изражение. Сърдито, да, той очакваше такава реакция. Но и измъчено, сякаш е била наранявана коварно прекалено много пъти и кърви вътрешно. — Трябва да отида при нея.

— Не сега. Един човек те чака да се запознаете. — Ейдън кимна към един висок, длъгнест младеж, който беше дошъл с агентите.

— Кой е?

— Човекът с информацията, заради която направи всичко това.

Новината разтърси Роберто.

— Значи знае кой съм аз?

— Знае всичко. — Ейдън разтърси глава. — Горкият кучи син.

— Тук е, за да ми разкаже всичко сега, така ли? — Роберто се огледа. Флуоресцентните лампи светеха върху преобърнатите маси и разбитите столове. Агентите се движеха, говореха си и правеха снимки. По пода се виждаха кървави петна. Когато беше започнал търсенето, и през ум не му минаваше, че то ще приключи в Чикаго, в „Препарираното куче“ в два и половина през нощта. Но Ейдън очевидно не виждаше нищо странно в мястото.