Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 124

— Любовта прави всичко по-хубаво.

— Значи го обичаш!

— Може би. Не е изключено. — Тифани нехайно махна с ръка. — Но аз друго имах предвид. Тоест, аз знам, че той ме обича. Боготвори ме. А когато Роберто остарее и побелее, ти няма ли все още да копнееш за близостта му?

— Роберто ли? Нима… знаеш?

— Кое? Че го обичаш? Хей! Слънчице, ако не бях тук, никога нямаше да се измъкнеш от хотела. Ти направо грееш.

— Мамо, ами ако тази нощ го убият? — развълнувано прошепна Бренди.

— Да го убият? Роберто? — Тифани шумно се засмя. — Познавам мъжете. Този може да го бутнеш от двайсетия етаж, а той ще се приземи на крака.

— Всъщност от двайсет и четвъртия етаж — замисли се Бренди, спомняйки си приключението с асансьора.

— Слънчице, Роберто Бартолини няма да бъде заловен, нито пък ще бъде убит. Недей да се тревожиш излишно. Просто гледай да се оправиш с тазвечерната каша, без да пострадаш. Само за това те моля.

— Ще внимавам — обеща Бренди. Уверенията на Тифани я разведриха. Майка й имаше право: Роберто никога не падаше по гръб.

— Хайде тогава! — подкани я Тифани. — Трябва да те приготвим. Нямаме много време. — Тя взе чантичката с гримовете и отиде в банята.

— Роклята виси на закачалката — извика Бренди. — Всички ме видяха с нея, а снимките явно са попаднали във вестниците.

— Да, ти си известна!

— Позорно известна — допълни я Бренди. Захвърли халата и си облече най-късото трико и бежови панталони. Натъпка гърдите си в най-подчертаващия ги сутиен, сложи си бежовото поло. Погледна надолу и се ухили, сетне се запъти към банята.

— Виж ме, мамо. Виж какво си имам!

— Охо! — Тифани остави спиралата за мигли и зяпна.

Майчице мила!

Бренди изпробва няколко пози пред огледалото.

— Ще им изплакне очите.

— Или ще им ги избоде — изкикоти се Тифани.

— Което е нужно. — Бренди седна върху капака на тоалетната чиния, обу си чорапи и високите токчета, след което се изправи и опъна ръце над главата си. — Готова съм за действие.

— Не съвсем. — Тифани свали огромната си брошка от бяло злато с обков от блестящи кристали и я забоде върху дясното рамо на дъщеря си. — Така е друго нещо.

— Благодаря ти, мамо. Идеална е. Толкова е ярка, че чак заслепява. — Освен това не се вписваше в стила на майка й. — Откъде я взе?

Двете отговориха в един глас:

— От чичо Чарлс!

— Усъвършенствам вкуса му към бижутата. — Тифани довърши прическата си. — Какво мислиш?

Бренди обърна майка си с лице към огледалото и застана до нея.

Тифани изглеждаше като дъщеря си, а Бренди изглеждаше като… ами като Бренди, но ако всичко се развиеше по план, момчетата Фосера щяха да са на много километри, когато тя излезеше от хотела.

Тя подаде на майка си бялото кадифено палто, което носеше снощи, и видеочипа, който господин Нгуен беше скрил в кутийката за бижута.

— А сега запомни: накарай шофьора на таксито да те закара в полицията, но да мине по заобиколен маршрут. Като се добереш до участъка, ще си в безопасност, а ако все пак малките бандитчета се опитат да влязат след теб, предай чипа на полицаите и им кажи, че това са убийците на собственика на заложната къща.