Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 115

Роберто избута стола към нея и тя рухна върху него, краката вече не я държаха.

— Ще те убием, ако не ни платиш — заплаши Джоузеф.

Господин Нгуен разклати глава, сякаш за да я проясни, след което заговори на Тайлър:

— Ами ти? Защо се мотаеш с този хулиган? Ти си умен. Програмираш компютри. Не трябва тебе престъпност!

— Той е с мен. — Джоузеф сграбчи Тайлър за гушата. — Нали, пич?

— Да, с него съм. — Макар че Тайлър не изглеждаше кой знае колко щастлив.

— Ти трябва да ни платиш. Започваме собствен бизнес. Ще забогатеем и всички ще си плащат!

— Питай чичо си какво мисли за тая работа, младежо.

Джоузеф изтика Тайлър зад гърба си и се съсредоточи върху господин Нгуен.

— Чичо ми одъртя. Вече не го бива. Всички така разправят. На сцената е нужен нов човек. И този човек съм аз.

— И аз — изграчи Тайлър.

— Нищо чудно, че искат видеото — каза Бренди. — С такова доказателство присъдата не им мърда.

— Ако Мосимо не ги докопа пръв — кимна Роберто.

— Ще убие ли тези момчета?

— Които са дръзнали да оспорят неговата власт? Сто на сто.

На записа Джоузеф казваше:

— Да, чичка, Тайлър ми е заместник, тъй че плащай. — Той извади пистолет и го насочи към господин Нгуен.

— Защото хич не се шегувам. Ще ти светим маслото. — Ръката му не трепваше, а той се усмихваше, сякаш предвкусваше удоволствието да задигне парите или да убие.

Господин Нгуен бавно отстъпи назад и вдигна ръце във въздуха.

Тайлър се гърчеше като дете, което спешно трябва да отиде до тоалетната.

— Не, човече, не го убивай, ще загазим яко!

— Слабото звено — прошепна Роберто.

— Леле, Тайлър, какъв си скапаняк — отвратено просъска Джоузеф.

— Не съм. — Без да си поема дъх, Тайлър добави: — Някой идва. Майната му, момиче е!

Трите глави се обърнаха към вратата.

— Абе ти не заключи ли? Тъпанар зализан, къде ти е акълът? — Джоузеф прибра пистолета в джоба на палтото си. Придърпа шапката надолу и вдигна шала си.

— От теб зависи — обърна се той към азиатеца. — Една думичка и ще ликвидираме и теб, и нея. Спомни си го, преди да гъкнеш.

Господин Нгуен кимна.

Момчетата отидоха в дъното на магазина.

Вратата се отвори и Бренди чу собствения си глас:

— Навън е студено. Вътре е топло. — Разговаряше с Ким. След секунда влезе в обхвата на камерата.

С Роберто изгледаха как тя залага пръстена и купува сапфирените обици. Видяха как господин Нгуен изважда вътрешността на бялата кадифена кутийка и се обръща към камерата. Взря се в обектива и изражението му каза всичко. Изправяше се пред гибел, но не отвеждаше никого със себе си, а същевременно се надяваше, че младежите ще бъдат наказани.

Протегна се към камерата. Записът на чипа свърши.

Нито Бренди помръдваше, нито Роберто.

Тя се изправи и избухна:

— Копелета мръсни!

Нейното ожесточение го накара да потрепери. Беше ги нарекла копелета; ако знаеше истината за него, дали така свободно щеше да използва тази дума?

— Не са копелета — поправи я той. — Те са от клана Фосера. Засукали са вероломство с майчиното мляко. Сега дай да копирам записа на компютъра си и да изпратя това нещо на полицията. — Той издърпа стола, за да седне в него, и се залови за работа. Изпрати видеото по имейла на своята свръзка във ФБР. Ейдън знаеше какво да предприеме.