Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 114

Ако тя се усъмнеше в тях, с нищо не би могъл да промени мнението й.

Щом влязоха в апартамента, Бренди се запъти право към дрешника. Извади шлифера си, бръкна в джоба и измъкна бялата кадифена кутийка.

Той си я спомни. Същата беше изпаднала от джоба й в съдебната палата. Тогава я беше вдигнал и я беше напъхал обратно. Слава богу, че си беше останала там.

Бренди отвори капачето, повдигна подложката за сапфирите — и върху крака й се изтърколи видеочип в черно и златно.

— Господи. — Тя вдигна чипа и безпомощно погледна Роберто. — Наистина е тук.

Той го взе и се отправи към бюрото. Прокара пръсти по закопчалката на лаптопа, натискайки правилната комбинация от цифри, и капакът бавно се повдигна.

— Имаш най-готините джаджи — завидя му Бренди.

— Я да видим какво си имаме. — Той постави чипа.

Екранът незабавно се оживи и изобрази типичен ден в една квартална заложна къща.

Първо видяха гишето и касата. Чуха как вратата се отваря и някой набира алармения код.

— Вероятно има още една камера, насочена към вратата — допусна Роберто.

— Вероятно.

— След като са му били отправени заплахите, може би си е набавил охранителна система със звук.

— Вероятно — повтори Бренди.

Господин Нгуен се появи на екрана, отиде при касата и я зареди.

Щом го зърна, Бренди измъчено си пое въздух.

Роберто я разбираше.

— Шок е да видиш човек, за когото знаеш, че е мъртъв.

— Та аз почти не го познавах. — В гласа й се усещаше смущение.

— Смъртта винаги е изненада. По кое време приблизително си била в магазина му?

— Рано. Сигурно към десет и половина.

— Добре. — Роберто ускори кадрите, в които господин Нгуен сядаше зад касата и отваряше списание, и забави, когато вратата издрънча. Собственикът на заложната къща вдигна поглед и изтръпна. Очевидно го беше страх от гостите му, но смело се провикна:

— Джоузеф и Тайлър Фосера. Какво търсите тук? Казах ви да се махате.

Двамата младежи наперено се запътиха към тезгяха и по-големият каза:

— Хей, ти си просто един дърт чичка. Що да те слушаме?

— Така е, братче, той е смотан чичка. — Другият младеж се засмя — и се разкашля.

— Това е той, хлапакът, когото спипах да ме следи — обади се Роберто.

— Те са — едновременно с него каза Бренди.

— Ще приемеш ли предложението ни? — попита по-големият младеж от видеото.

— Проверих как стоят нещата — отговори господин Нгуен. — Вие нямате власт в квартала. Вашият чичо е шеф на фамилията и ако научи, че се опитвате да развивате рекет на негова територия…

Младежът тутакси заби юмрук в лицето му.

Главата на господин Нгуен се люшна встрани. Той падна и се удари в стената. На пода изпадаха няколко картини.

— Джоузеф! — По-малкият звучеше шокиран.

— Трай си, Тайлър. — Джоузеф изчака господин Нгуен криво-ляво да се изправи.

— Виж к’во, чичка, можем да те защитаваме от себе си. — Джоузеф се опули нагло — агресивна фъшкия, която някой трябваше да озапти.

Господин Нгуен долепи ръка към челюстта си и внимателно я опипа.

— Видях синината — прошепна Бренди. Не можеше да откъсне поглед от екрана.