Читать «Джулиет гола» онлайн - страница 141

— Слушай — каза Тъкър — мислех си, — и Ани вече бе убедена, че и той е стигнал до същия извод, че макар летвата му вече да не е на олимпийска висота, все още не е паднала чак толкова ниско, така че може би след още десетина години… — че ще е най-добре сам да проверя тази работа.

— Коя работа?

— Материалите в интернет, които обясняват дали сексът може да ме убие.

— А, да. Разбира се. Няма проблем.

— Просто… Ако взема да хвърля топа, едва ли ще ти стане приятно.

— Едва ли наистина.

— Ще се чувстваш отговорна. По-добре аз да поема следсмъртната вина.

— Защо трябва да изпитваш вина?

— Е, ти не си родител. Почти всички мои чувства се свеждат до вина.

Ани откри уебсайта, който бе чела, и му показа раздел „Възстановяване“.

— Надеждна ли е тази информация?

— Това е сайтът на здравното министерство. Те по принцип предпочитат хората да не влизат в болница. Правителството гледа да пести от бюджета за здраве, да не говорим, че болниците най-често те довършват.

— Ясно. Охо, има цял раздел, посветен на секса. „Половият акт не увеличава риска от повторен инфаркт“. Готови сме.

— Пише също, че повечето хора чувстват готовност да възобновят своя полов живот около четири седмици след преживян инфаркт.

— Аз не съм повечето хора. Чувствам готовност сега.

— И още нещо.

Тя посочи част от екрана и Тъкър прочете:

— 30 процента риск от еректилна дисфункция. Идеално.

— Защо?

— Защото ако работата не стане, няма да упрекваш себе си. Макар че най-вероятно вината ще е твоя.

— Няма да има еректилна дисфункция — каза Ани с престорена самоувереност.

Естествено, тя отново се червеше, но двамата се взираха в екрана, а кабинетът беше тъмен и тя понечи да омаловажи момента, като си запуши устата с ръка или като се пошегува за своя сметка, но се въздържа и… цареше нещо като атмосфера. Тя не помнеше да е създавала атмосфера някога и не би предположила, че това може да стане, докато си говориш за еректилна дисфункция с мъж със здравословни проблеми. Какво пък. През по-голямата част от своите четирийсет години тя бе смятала, че сигурният начин да избегнеш разкайването е като не вършиш разни неща, а обратното, разбира се, беше също толкова вярно. Младостта й бе отминала, но в живота й може би имаше останал малко живец.