Читать «Джулиет гола» онлайн - страница 143

Тъкър се изправи в леглото и я погледна.

— Трябва да се сдобрите с Дънкан — каза той. — Той ще се върне при тебе. Особено сега. Разполагаш с материал за него, който ще му стигне за около девет години.

— Защо? Каква ми е ползата?

— Никаква — каза Тъкър. — Това е идеята.

Тя направи един последен опит.

— Съжалявам. Не знам какво да кажа. Знам, че… че любовта би трябвало да облагородява. — Веднъж изрекла думата, езикът й най-после се развърза. — И се стремя да мисля така. Ето. Хоп. Вече съм облагородена, както и да се е случило това. Опитвам се да гледам на теб като на някаква метафора. Но не се получава. Ужасната, неудобна истина е, че без теб всичко ще се върне на старото си място. Просто не може другояче. И трябва да кажа, че книгите не помагат много в това отношение. Защото, когато четеш за любов, когато някой се опитва да я дефинира, винаги използва някаква условност или абстрактно съществително и аз се опитвам да мисля по този начин. Докато любовта е всъщност… Любовта всъщност си ти. И когато изчезнеш, и тя ще изчезне. В това няма нищо абстрактно.

— Тате.

Ани се стресна, по Тъкър веднага разбра какво става. Джаксън стоеше, изправен до леглото, дрехите му бяха мокри и миришеха.

— Какво става, сине?

— Повърнах в леглото.

— Ясно.

— Вече не обичам този снакс.

— Може би малко попрекали с него. Хайде да те почистим. Ани, имаш ли резервни чаршафи?

Докато го миеха и сменяха чаршафите, Ани се опитваше да отпъди мисълта, че е неудачник, нещастен човек, че е родена под лоша звезда. Усещането, че няма късмет, и бе привично, но все пак трябваше да признае пред себе си, че положението й може да се разглежда под различни ъгли. Като например, че ако е решила да се влюби в американец, и то с невръстен син и дом в Америка, който й е погостувал няколко дни, доколко завръщането му в Америка може да се припише на лош късмет? И дали някой по-трезвомислещ не би успял да предвиди подобен развой? Има и друг ъгъл, под който могат да се погледнат нещата: решаваш да напишеш статия за някакъв слабо известен уебсайт, посветена на албума на музикант, който от двайсет години живее в пълно усамотение. Въпросният артист прочита статията, свързва се с теб и ти идва на гости. Той е много привлекателен, също те харесва и ти преспиваш с него. Къде е лошият късмет в цялата тази история? Може би някой с по-слънчев характер би стигнал до заключението, че в последните две седмици са станали около седемнайсет различни чудеса? Е, да. Но тя не притежаваше слънчев характер, така че кофти. Щеше да продължи да живее с убеждението, че е най-нещастната жена на света.

А какво да кажем за предната вечер, когато се престори, че си слага противозачатъчно средство с тайното намерение да забременее? Колко късмет ще й трябва на нейната възраст, на неговата възраст, при неговото здравословно състояние? Но може би нямаше противоречие. Тя вече предчувстваше разочарованието, което щеше да настъпи заедно с месечния й цикъл, и може би в това беше смисълът — едно последно, необоримо доказателство, че няма смисъл да се опитва да бъде щастлива, защото бездруго ще се провали.