Читать «Джулиет гола» онлайн - страница 139

Най-лошото в здравословното му състояние беше, че го заливаха най-различни въпроси. Не всички въпроси бяха свързани с това дали някой ще иска да прави секс с него, когато стане на седемдесет. Имаше някои доста тягостни въпроси, свързани с безплодните десетилетия след „Джулиет“, както и за идните десетилетия (тук той с надежда употребяваше множественото число). Тези тягостни въпроси щяха да останат без отговор, което ги правеше болезнено реторични.

Ако беше герой от филм, няколко дни в непознат град с мила жена щяха да възродят вярата му в едно-друго и той щеше да се прибере щастлив у дома, за да запише велик албум. Но това нямаше как да се случи. Изворът на творческата му сила бе все така пресъхнал. Тъкмо когато беше на ръба съвсем да падне духом, Тери Джаксън натисна едно от копчетата на касетофона и залата се изпълни с познатия глас на някакъв соул музикант — Мейджър Ланс? — Доби Грей? — и Гав и Барнзи започнаха да правят салта и да се въртят на главите си насред музея.

— Хващам се на бас, че и ти можеш така, нали, татко?

— Естествено — каза Тъкър.

Ани разговаряше с най-верния „приятел ма музея“, но с крайчеца на окото си забеляза някаква възрастна жена да се снима пред снимката на четиримата излетници. Ани се извини и отиде да се запознае.

— Здравейте, Ани, уредничке на музея — каза възрастната дама. — Аз съм Катлийн. Кат.

— Познавате ли някого от снимката?

— Това съм аз — каза Катлийн. — Знаех, че зъбите ми са лоши, но не чак толкова. Нищо чудно, че ги изгубих всичките.

Ани погледна снимката и отново — възрастната жена. Доколкото можеше да прецени, жената беше на около седемдесет и пет сега, а още през 1964 изглеждаше на шейсет.

— Почти не сте остарели — каза Ани. — Наистина.

— Знам какво казваш. И тогава бях стара, и сега съм стара.

— Напротив. Виждате ли се с другите от снимката?

— Това е сестра ми. Тя почина. Мъжете… Те бяха дошли само за почивния ден. Мисля, че бяха от Нотингам. Повече не ги видях.

— Изглежда се забавлявате.

— Сигурно. Ще ми се да го бях правила повечко. Ако ме разбирате правилно.

Ани изписа на лицето си скандализирана гримаса.

— Той искаше. Непрекъснато ми пускаше ръце. Но аз се пазех.

— Човек не може да сбърка, като не прави нещо — забеляза Ани. — Само правенето на неща носи неприятности.