Читать «Джулиет гола» онлайн - страница 140

— Сигурно — каза Катлийн. — И какво от това?

— В какъв смисъл?

— В смисъл, че съм на седемдесет и седем и никога не съм имала неприятности. И какво от това? Да не ми дадат медал? Ти си уредничка в музей. Напиши писмо до кралицата да й обясниш моя случай. Иначе всичко е било пълна загуба на време, нали така?

— Не говорете така — каза Ани.

— А как да говоря?

Ани се усмихна разсеяно.

— Извинете за момент.

Тя отиде да потърси Роз, която даваше импровизирана беседа за типографията в плаката на „Ролинг Спюунс“, предоставен от Тери Джаксън, и я инструктира да откъсне Джаксън от баща му и да го натъпче със снакс до гушата. След това Ани дръпна Тъкър в ъгъла, където бяха изложени старите автобусни билети на Тери Джаксън, които не привличаха очакваното внимание.

— Добре ли си? — каза Тъкър. — Май всичко се развива по план.

— Тъкър, питах се дали, дали… Дали би проявил интерес.

— Към?

— О. Извинявай. Към мен.

— Аз вече проявявам интерес към теб. Употребата на условно наклонение е неуместна.

— Благодаря ти. Но май имам предвид сексуално.

Изчервяването, което донякъде бе успяла да овладее през последните дни, се завърна с цялата си потисната сила. Кръвта нахлу някъде откъм ушите й. Трябваше непременно да промени тази реакция на лицето си, когато реши да помоли някой мъж да спи с нея. Стори й се, че самата молба по дразнещ начин намалява вероятността за успех.

— А тържеството?

— Имам предвид по-късно.

— Шегувам се.

— О. Ясно. Реших да повдигна въпроса. Което и направих. Благодаря за вниманието. — И тръгна да се отдалечава.

— Моля. И, между другото, разбира се, че проявявам интерес. Ако отговорът на въпроса ти не е неуместен.

— О. Не. Не е. Добре.

— Отдавна да съм те атакувал, ако не беше неотдавнашната ми злополука. Все още съм малко притеснен.

— Аз проверих този… аспект на въпроса в интернет.

Тъкър се засмя.

— Ето какво представлява любовната игра на стари години — жена, която да провери здравословното ти състояние, преди да спи с теб. Харесва ми. Има нещо секси в това. И какво пише в интернет?

Ани забеляза Роз, която водеше Джаксън към тях.

— Задъхваш ли се, когато се качваш по стълбите?

— Не.

— Значи всичко е наред. Стига, така де, аз да върша работата.

Чувстваше, че лицето й придобива патладжанен цвят. Може пък това да му хареса.

— Аз така и съм свикнал! Ще се справим!

— Ясно. Ами. Добре тогава. До по-късно.

И се запъти да поднесе своята приветствена реч пред първенците на Гулнес.

По-късно у дома, пияна, тя се поддаде на някаква предкоитална тъга. Хрумна й, че повечето от тъгите й бяха предкоитални. И как да бъде иначе, след като по-голямата част от живота беше предкоитална? Но сега чувстваше тъгата по-остро от друг път, може би поради това, че и перспективата за коитус беше по-непосредствена. В началото изпита пристъп на нервност и разколебана увереност — беше виждала снимки на Джули Бийти и Джули Бийти беше безумно красива. Действително, по онова време тя е била на двайсет и пет, но Ани и на двайсет и пет не бе изглеждала по подобен начин. Натали продължаваше да бъде красива, а беше по-възрастна от Ани. Всъщност всички, за които знаеше, а и онези, за които не знаеше — десетки или стотици, — трябва да са били красиви. Тя се опита да се утеши с мисълта, че с времето Тъкър вероятно е свалил летвата, но, разбира се, това не беше никаква утеха. Не желаеше да получи единствено гаснещата жар на сексуалния му живот и не желаеше да бъде ниска летва. Докато Тъкър слагаше Джаксън в леглото, тя приготви чай и потърси още нещо за пиене. Когато той слезе, тя наливаше някакъв престарял бананов ликьор в чаша за уиски и се опитваше да не се разплаче. Не успя да премисли добре нещата, преди да приеме работата в музея. Не си даваше сметка, че музеят ще хвърли сянка върху всичко — дори върху еднократната сексуална авантюра — и ще прави всяка случка да изглежда като нещо отминало, като експонат под стъклен похлупак, като трогателна реликва от предишни щастливи времена.