Читать «Джулиет гола» онлайн - страница 138

— Ани държеше да бъдете специалният ни гост тази вечер. Аз обаче възразих, че никой не знае кой, по дяволите, сте вие. И кой беше големият ви хит? Шегувам се. — Той весело потупа Тъкър по върба. — Но наистина сте от Америка, нали?

— Наистина съм.

— Добре — каза Тери успокоително. — В Гулнес не идват много американци. Може би вие сте първият. Това ви прави достатъчно специален. Останалото не е толкова важно.

— Но той наистина е известен — каза Ани. — В смисъл, ако знаеш кой е.

— Всеки от нас е известен в собствения си хол, нали така? Какво пиете, Тъкър? Аз ще си взема още едно.

— Само вода, благодаря.

— Няма да стане — каза Тери. — Няма да донеса на единствения американски посетител в Гулнес чаша скапана вода. Червено или бяло?

— Аз такова… лекувам се — каза Тъкър.

— Значи трябва да пийнете нещо. На мен винаги ми помага при настинка.

— Той няма настинка — каза Ани. — Лекува се от алкохолизъм.

— О, тук никой няма да забележи. Когато си в Рим и прочее.

— Така съм добре, благодаря.

— Е, добре. Както желаете. Ето ги и истинските звезди на вечерта.

Към тях се присъединиха двама мъже на средна възраст, които видимо не се чувстваха удобно с костюм и вратовръзка.

— Позволете да ви представя две легенди на Гулнес. Гав, Барнзи, това е Тъкър Кроу от Америка. А това е Джаксън.

— Здравейте — каза Джаксън и двамата се ръкуваха с него подчертано официално.

— Името ми е познато — каза единият от двамата.

— Има певец на име Джаксън Браун — каза Джаксън. — А също и град на име Джаксън. Но не съм ходил там, колкото и да е странно.

— Не твоето име, синко Джим. Неговото — Тъкър Намкойси.

— Едва ли — каза Тъкър.

— Да бе, Барнзи, верно — каза другият. — Скоро стана дума.

— Как пътувахте? — каза Ани.

— Ти приказваше за него — каза тържествуващо мъжът, който се явяваше Гав. — Онази вечер, когато се запознахме. В кръчмата.

— Така ли? — учуди се Ани.

— А, тя постоянно приказва за него — каза Тери Джаксън. — В нейното въображение той е известен.

— Ти свиреше кънтри, нали?

— Не съм казала такова нещо — каза Ани. — Казах, че напоследък слушам твои работи. Сигурно заради „Голата“.

— Не, ти каза, че той ти е любимият певец — забеляза Барнзи. — Той ли е мъжът, с когото се виждаш? От Америка?

— Не — каза Ани. — Той е друг.

— Брей — каза Барнзи. — Ти знаеш повече американци и от американец.

— Съжалявам — каза Ани, когато другите си тръгнаха. — Изглежда, постоянно срещаме хора, които мислят, че сме заедно.

— Ти му каза, че се виждаш с друг американец.

— Излъгах.

— Така си и помислих.

От известно време Тъкър си даваше сметка, че Ани се е увлякла по него, но на неговата възраст този факт можеше да предизвика само някакво детинско задоволство. Тя беше привлекателна жена, добра компания, мила и по-млада от него. Десет или петнайсет години по-рано той щеше да се чувства длъжен да изброи пред нея всички свои проблеми, да й обърне внимание, че връзката им е обречена, да признае, че винаги прецаква отношенията си с жените, да забележи, че двамата живеят на различни континенти и така нататък. Но той знаеше, че тя е наясно с много неща, свързани с него, така че „рекламации само на касата“. Е? Той дори не знаеше дали е способен да прави секс и дали, ако способността се окаже налице, сексът няма да го убие. И дали, ако сексът го убие, ще е доволен да умре тук, в този град, в леглото на Ани? Джаксън със сигурност нямаше да остане доволен. Но дали е склонен да се въздържа от секс, докато Джаксън порасне достатъчно, за да се грижи за себе си? Сега е на шест… Още дванайсет години? След дванайсет години Тъкър щеше да е почти на седемдесет, а това повдигаше редица други въпроси. Като например: кой ще иска да прави секс с него, когато е на седемдесет? И дали ще е способен да прави секс на тази възраст?