Читать «Джулиет гола» онлайн - страница 137

— Спайдърмен. Подходящ ли е за твоето събитие?

— Само аз трябва да съм облечена елегантно — каза тя. — Вие сте екзотичните специални гости.

— Защото сме по тениски — каза Тъкър.

— И защото сте от Съединените щати. Когато замисляхме изложбата „Гулнес през 1964“, изобщо не сме се надявали на посетители от Америка.

— Доларът беше слаб — каза Тъкър. — Но скоро ще ви залеем.

Смехът на Ани прозвуча неуместно силно и продължително и Тъкър я изгледа изпитателно:

— Нервна ли си?

— Не.

— А, добре.

— Просто си мислех за това, че си заминавате. Не ми се ще. Заради това се изкикотих толкова силно на шегата ти. По някакъв начин. Ей така — в случай, че това е последната шега, която пускаш тук.

Тя веднага съжали за това обяснение, но тя винаги съжаляваше за всичко. И след като съжалението пламна и угасна, вече не й пукаше. По-добре е той да знае, мислеше си. Искаше той да знае. Изпитваше нещо към някого и му го беше казала.

— Ясно. Но кой е казал, че си тръгваме? Тук ни харесва, нали, Джако?

— Да. Донякъде. Но не искам да живея тук постоянно.

— Аз бих живял тук — каза Тъкър. — Бих заживял тук, без да се замисля.

— Сериозно? — каза Ани.

— Абсолютно. Харесвам морето. Харесвам… непретенциозността.

— Много е непретенциозно — каза Ани.

— Какво изобщо означава тази дума? — каза Джаксън.

— Означава, че градът не се прави на нещо, което не е.

— Значи някои градове се правят на нещо друго? На какво?

— На Париж. На жираф. На какво ли не.

— Искам да отида в град, който се прави на друг град. Това е яко.

Прав беше. Яко е. Кой иска да живее на място, което се гордее със своята липса на амбиция, с магарешкото доволство от собствената си посредственост?

— Във всеки случай искам да се видя с мама и с приятелите и… — каза Джаксън.

Дори сега Ани продължаваше да се надява на някакъв сразяващ аргумент от страна на Тъкър, сякаш гледаше съдебна драма, в която Джаксън играеше глуповат, несговорчив съдия. Но той само постави ръка на рамото на Джаксън и му каза да не му мисли, а Ани отново се изкикоти неуместно, за да покаже, че няма нищо толкова сериозно, че всичко е шега и няма значение, че Коледа е към края си. Сега вече беше нервна.

Тъкър се притесни за Ани, когато влязоха в студения и злокобно безлюден музей, но си спомни, че тя е уредничката и е нормално да пристигне първа. Не мина много време и хората заприиждаха. Закъсненията не бяха на мода в Гулнес. Скоро залата се изпълни с общински съветници, приятели на музея и горди притежатели на парчета акула, всички обединени от схващането, че колкото по-късно довтаса човек, толкова по-оскъден ще бъде изборът на сандвичи и чипс.

— Тъкър Кроу? — каза Тери Джаксън, общинският съветник, чието притежание бяха половината експонати от изложбата. — Самият Тъкър Кроу?

Тери Джаксън беше прехвърлил шейсетте, имаше буен сив перчем и Тъкър с изненада установи, че името му е известно в средите на хора с буйни сиви перчеми. Но в този миг Тери кимна хитро на Ани, която вдигна сконфузено очи към тавана, и Тъкър разбра, че има някаква игра.