Читать «Пет мили» онлайн - страница 3

— Хей.

Обърнах се и видях Елиът да стои в подножието на стълбите, а в прегръдките му се бе сгушило малко детенце. Тъмнокестенявите й къдрици се спускаха по лицето й, скривайки го от поглед.

Не можех да се спра. Засиях и се усмихнах широко. Да видя Елиът в ролята на баща, заедно с дъщеричката му, сгушена плътно в обятията му, размърда нещо отдавна забравено в мен.

Той беше баща, така както аз никога нямаше да бъда майка. Бях твърде повредена емоционално, за да рискувам да даря живот на едно дете. Просто не можех да го направя. Нищо хубаво не можеше да се зароди от тъмнината, която ме изпълваше. Елиът ми направи знак с глава да го последвам и се отправи към стълбището. Тръгнах след него и затворих зад себе си вратата, която отделяше студиото.

Затътрих се нагоре по покритите с килим стъпала възможно най-тихо, мръщейки се на случайните скръцвания на дъските по пода. Наблюдавах как Елиът зави зад ъгъла в горната част на стълбите и изчезна от поглед. За няколко минути можех да чуя как Кайла бърбореше тихо, след което настъпи тишина.

Не бях сигурна какво да правя, затова заскитах из кухнята, запъхтяна от изкачването, което ме бе оставило без въздух. Плотът беше студен под дланите ми и аз останах на място доста дълго време. Единствените звуци бяха бавното падане на капките от някое кранче в къщата и успокояващото шшш… на Елиът, което се чуваше от дъното на коридора.

Не след дълго той влезе в тъмната кухня, осветена единствено от нежната светлина на лампата във всекидневната. Сигурно изглеждах потресаващо, защото лицето му се смекчи от притеснение и той разтвори обятията си. Пристъпих напред смутено, сгушвайки се под брадичката му също както правех едно време. Само че… нещо беше различно. Имах предвид, освен факта, че вече не бяхме заедно. Нещо физически беше странно помежду ни, и едва не се засмях, когато разбрах какво точно. Сигурно бях уморена.

— Знаеш ли — казах насмешливо, — беше далеч по-лесно да те прегръщам без тези базуки помежду ни.

Тялото му се втвърди, но не в добрия смисъл.

— Е, да, Джипси Брадърс сигурно ги обожават, а? — Тонът му беше злобен и аз отворих уста в изненада. Нямах хаплив отговор за това, тъй като беше прав. Мразех, когато имаше право.

Елиът ме пусна и отстъпи назад, почеса тила си и се намръщи.

— Чука ли го?

Усетих как бузите ми почервеняват, докато се опитвах да гледам навсякъде другаде само не и към лицето му.

— Кой, Джейс ли? Не!

Елиът ме погледна вбесено.

— Не Джейс.

Кръвта ми се смрази, а по ръцете ми полазиха тръпки. Не му отвърнах, но изражението му показваше, че е прочел отговора в изцъклените ми очи.

Опустошението на лицето му беше ясно като бял ден.

— Милостиви боже, Джулиет!

— Не го бях планувала — казах немощно. — Просто се… случи. Беше единственият ми шанс да се внедря. Не разбираш ли?

Присвих се, когато го чух да изрича думите, които бях избягвала от самото начало. Сви ръката си в юмрук и го задържа над плота, и бях сигурна, че единствената причина, която го спираше да го стовари отгоре с всичка сила, беше дъщеря му, която спеше на по-малко от двадесет фута от нас.