Читать «Пет мили» онлайн - страница 2

— Здрасти, дядка — казах. — Много як халат.

— Приличаш на лайно — поздрави ме той. Намръщих му се и влязох в студиото, където тъмнината и тишината ме приветстваха да се подслоня далеч от улиците.

— Благодаря — отвърнах с пресипнал и дрезгав глас.

— Як задник — добави. Погледнах надолу към размъкнатото си зелено болнично облекло, което беше открито отзад. — Ето — каза той, като свали халата си и ми го подаде, оставайки единствено по чифт яркооранжеви боксерки. Майчице мила. Зяпнах към изрисуваните му гърди, където преди три години, когато ме беше оставил в Небраска, нямаше нищо. Сега бяха нашарени с толкова много рисунки, че не знаех накъде да гледам по-напред. Огромен череп заемаше по-голямата част от гърдите му, а около него имаше картинки и цитати, написани на различни езици. Когато се обърна да затвори вратата, видях, че гърбът му също беше татуиран от рамо до рамо с голяма старинна карта на света. Обърна се отново към мен. — Нямам търпение да чуя — каза, посочвайки облеклото ми, което все още се виждаше изпод разтворения халат, с който беше загърнал раменете ми. — Изгуби си гащите на маскарад? Или някой секси байкър ти ги отмъкна?

— Ха-ха — отвърнах сухо, вдигайки поглед към лицето му. — Готини татуси — казах впечатлена.

— Татуирал съм името ти на пениса си — каза с престорена сериозност и постави ръка върху ръба на боксерките си. — Искаш ли да видиш?

Засмях се.

— Вярвам ти, Ел. Но мисля, че е по-вероятно да си го написал на сърцето си. — Опитвах се да бъда забавна, но Елиът не се развесели, а погледна към пода и присви странно устни. — Може ли да се качим горе? — попитах.

Елиът се размърда неудобно от крак на крак и захапа устна.

— Днес е уикендът, в който аз гледам Кайла, Джулз. Не мисля, че това е добра…

Тих плач се чу от горния етаж, едва доловим през вратата, водеща към стълбището.

— ….идея — довърши той. — Мамка му. Изчакай една минута.

Не ме искаше близо до дъщеря си. Преглътнах с усилие, усещайки внезапна болка в гърдите си.

Не искаше тя да ме вижда.

Изчезна в стълбището, затваряйки вратата след себе си. Ясно. Не бях добре дошла. Схванах намека прекрасно. Зачудих се дали да не си тръгна, но беше станало почти четири сутринта, а и исках да се скрия при Елиът за още няколко часа, преди да се обадя на Джейс да ме прибере от болницата, затова реших да остана.

Загледах се в стените на студиото, покрити от горе до долу с бели, лъскави листи, върху които бяха принтирани всевъзможни татус дизайни. Дракони, завъртени букви и черепи. Символи и цитати. Прелитащи птици.

Повечето от тях изглеждаха рисувани на ръка и в долния им ъгъл забелязах почерк — ЕМ.

Елиът Макрей.

Уау. Знаех, че е добър, но бях направо поразена от нещата, които беше нарисувал.

Прокарах пръсти по един сложен дизайн на бял череп, от който излизаше жълта светлина и беше обграден от рози. Звучеше така, сякаш нещата нямаше да си съвпаднат, но вглеждайки се в детайлите, огрявани единствено от меката светлина на лампата в ъгъла и лунните лъчи, които се процеждаха през отворите на щорите, ми изглеждаше като най-красивото нещо, което бях виждала.