Читать «Пет мили» онлайн - страница 6

— О, сега ми се смееш, а? — смъмри ме на шега.

— Слушай сега — казах, връщайки се обратно на устните му, — ще ме оставиш да се възползвам от теб тази нощ и обещавам, че никога повече няма да те притеснявам.

Задиша учестено, когато подръпнах колана на дънките му и го притеглих към себе си, облягайки се на кухненската маса. Дръпнах го рязко към мен, разтворих крака и ги обвих около кръста му.

Много скоро започна да отвръща на целувките ми със същата дива жажда, а в тъмните му сини очи проблясваше желание. Харесваше ми да ме желае. Можеше да накара мъртвото момиче да се почувства живо отново.

Обичано.

— Заведи ме в леглото си — прошепнах между целувките. Той замръзна за момент, извръщайки глава настрани, а нежните му ласки се превърнаха в железни хватки около китките ми. Проточих врат, опитвайки се да го накарам да ме погледне отново. Неохотно, той го направи, задишвайки заедно с мен. Събрах всичкият кураж, който имах в себе си. — Елиът — прошепнах, — обичам те. — Очите му, оцъклени и изпълнени с тревога, потърсиха моите. Преглътнах с усилие. — Изпитваш ли… изпитваш ли същото?

Той кимна бавно и сърцето ми подскочи. Призракът, в който се бях превърнала — момичето заклещено във времето, нито мъртво, нито напълно живо — усети първите лъчи надежда на новото начало и вторите шансове. Защото, въпреки че ме беше спасил, въпреки че беше моят Чаровен принц и всичко прекрасно, което можеше да иска едно момиче, не се намирахме в приказка. Не бях принцеса в кула на мечтите, а той не беше моят доблестен рицар.

Не, това, което ни срещна с Елиът, не беше приказка. Бе шибан кошмар. Беше рискувал всичко за мен. Бе се отказал от кариерата си, за да се увери, че ще бъда в безопасност далеч от Ел Ей и „Джипси Брадърс“.

Но въпреки всичко това, до този момент, до тази част от секундата, в която ми беше прошепнал, че ме обича, не бях вярвала, че съм годна за любов.

Не и след това, което ми бяха причинили.

Можех да видя, че все още водеше вътрешна битка, противеше се на чувствата си, опитвайки се да ме отблъсне. Започвах да го губя.

— Обичам те, Джулз — беше казал, затъквайки едно измъкнало се кичурче коса зад ухото ми. — Но не мога. След това, което ти причиниха…

В този момент очите ми се бяха напълнили със сълзи, защото въпреки че беше минала повече от година от онази нощ, все още можех да усетя всяко едно нещо, което ми бяха причинили сякаш бе вчера.

— Елиът — прошепнах пламенно, — единственият ми път. Единственият ми път и беше по този начин. Можеш да го превърнеш в нещо хубаво. Можеш да ме поправиш.

Целунах го отново, а той простена в устата ми и решителността му бавно започна да му се изплъзва.

— Господи, обичам те — изрече той, а прекрасно чувство на топлина се разля по тялото ми.

— Елиът, имам нужда да ми покажеш — прошепнах срещу устата му, защото думите не бяха достатъчни за разбито момиче като мен.

И ми показа. Изпълни ме така, че да съм цяла отново. Така, че да съм обичана.

След този пръв път не чувствах нищо друго, освен чисто и неподправено облекчение.