Читать «Краят на империята» онлайн - страница 247

Пойндекс се надигна от бюрото. Когато му дойде времето, ще се раздели с тази малка стая, мебелирана по нечий друг вкус.

Когато му дойде времето.

Но това време все не идваше.

Дали да не пийне нещо, за да вкара малко захар в кръвта си?

Отиде до малкия бар и огледа бутилките. Скоч, който Императорът толкова обичаше, а той самият не можеше да търпи. Онази ужасна напитка, наричана „шайн“, и още по-неприятният й компаньон на име „стрег“, за който пък се твърдеше, че някога бил любим на Императора. Пойндекс го бе опитвал само веднъж, но дори сега потръпна при спомена. Никой, освен някое пропаднало пиянде или извънземен, не може да се наслаждава на подобна смес. Вдигна гарафата с ароматното бренди от своя роден свят — почти единствената напитка, на която се наслаждаваше от доста време насам.

Не. И това не.

Погледът му се отмести към вратата на спалнята. Сън. Ето от какво имаше нужда. Да легне и да заспи. Дни наред, седмици.

Трябваше да изминат няколко секунди, преди да осъзнае, че някой е приклекнал до вратата. Мъж, облечен със странна камуфлажна униформа. Лицето му бе скрито в сянка. Държеше пистолет с издължена цев, насочен към гърдите му.

— Не мърдай — произнесе тихо Алекс. — Няма дори да вдишваш, ако не ти кажа.

Мъжът се изправи рязко и приближи, като не сваляше очи от Пойндекс.

— Ти си Килгър — досети се Пойндекс, опитвайки се да прикрие изненадата си. За миг се изпълни с гордост, че не бе почувствал никакъв страх.

— Аха.

— Нали си даваш сметка, че дори да ме убиеш, няма да спреш Императора.

— Тъй ли? — попита Килгър с учтив интерес. — Не това е планът ми. Няма да те приспивам завинаги, освен ако не вдигаш шум. Първо, отстъпи от бара, завърти се и си сложи ръцете отзад.

Пойндекс се обърна. Погледна надолу, после се спря.

— Хрумна ми нещо друго — рече той. — Ако не идваш за лична мъст… да не би Стен да е още жив? Той ли ти нареди да дойдеш тук?

— Та казвах — продължи Килгър, — че най-добре да коленичиш, приятелче…

Пойндекс подгъна колене… и вдигна ръце към тила си. Алекс протегна свободната си ръка, стиснал миниатюрния флакон с наркоза. И тогава дясната ръка на Пойндекс се стрелна към бара.

Килгър се оказа по-бърз. Пусна флакона, сви ръката си в юмрук и замахна.

Ударът попадна в дясната част на тила на Пойндекс. Чу се пукот и… главата на Пойндекс клюмна под неестествен ъгъл. Тялото му се свлече напред. Алекс го улови за яката, преди да се е строполил върху бара, и го положи тихо на килима.

Съзнавайки, че си губи времето, той провери пулса му. Преобърна Пойндекс по гръб и повдигна единия му клепач. Макар да беше глупаво, дори опря ухо в устата му.

Нищо.

„Ама че си нещастник — укори се той. — Толкоз ли не можа да се контролираш? Няма значение, че тоз момък е убил Махони или че е помагал на Императора да изтреби още много други. Какъв професионалист си, щом не съумя да го опазиш жив?“

Той се надигна и погледът му попадна върху копчето в долната част на бара. Вгледа се внимателно. Нямаше нищо. Ах, ето. Над него. Замаскирана вратичка. Какво ли имаше вътре? Пистолет? Флакон с газ? Електрическа палка? Или е свързан с алармата? Каквото и да беше, щеше да оплеска всичко.