Читать «Краят на империята» онлайн - страница 249

Третият вектор бе отвел „Виктори“ далече навътре в космоса, в райони, които почти не бяха изследвани. Тук, на много светлинни векове наоколо, нямаше нито системи, нито самотни тела. Но ето че доближиха слънчева система. Три свята, една луна и слънце. Системата не беше мъртва като предавателната станция, открита от Кайс, която се бе взривила, докато беше на нея. Тук животът тъкмо възникваше.

Стен остави „Виктори“ в покрайнините на системата, изплашен, че дори най-малката грешка може да прекъсне нишката, която следваха, както се бе случвало неведнъж. Защото тогава ще се наложи да търсят друга тайна квартира и междинна станция на Императора и да се опитат да повторят успеха на Синд. Или да продължат да следват предишния лъч към неизвестното. Може би нямаше да им стигне един човешки живот, за да открият това, което търсеха.

Фрестън, върнал се към службата си на специалист по комуникациите, бе уверил Стен, че лъчът от имението попада точно върху втория свят от слънцето.

Стен премести Фрестън, неговите помощници, Ханелоре ла Сиотат и себе си на „Аойфи“ и отново прикачи такткораба на Ла Сиотат за разрушителя.

„Аойфи“ се приближи много бавно към планетата. Един наистина млад свят. Потъващи континенти, океани, които постепенно завладяват сушата. Синд каза, че това отговаряло на камбрий, и дори му подхвърли, че ако иска, в свободното си време може да премине някой курс по геология.

Търсеха усилено. Визуално, електронно, активно и пасивно. Изминаха две И-седмици преди Фрестън да открие нещо. Прехвана странни знаци от брега на един от малките субконтиненти в южната полусфера. Там долу имаше нещо, което, изглежда, беше изкуствено. Но всички повърхностни сканирания — от инфрачервени до визуални — твърдяха, че районът е стерилен.

Фрестън реши да рискува и прати симулиран сигнал от борда на „Аойфи“ на същата честота, на която идваше сигналът от имението. Засече съвсем слаба остатъчна радиация. Тогава изказа предположението, че под повърхността е вградена някакъв тип антена. Способна да приема, предава или препредава.

Стен обмисли идеята му. Спомни си, че малката луна, която Синд бе посетила, също бе издълбана и в кухината във вътрешността й бе монтирана антена, заедно с неголяма енергостанция. Императорът е бил достатъчно предвидлив да не използва еднакъв вид космически тела за всяка от предавателните си станции, но, изглежда, бе прибягвал до еднотипни конструкции в името на безопасността, вкопавайки станциите си под земята.

Или под водата.

Фрестън се подсмихна на идеята му. Един плътен течен слой само щеше да създава допълнителни смущения. Стен кимна в знак, че е съгласен. Станцията — ако имаше такава — щеше да е в плитчините.

Фрестън извади триумфално втория си коз. Беше извършил подробно сканиране на зоната няколко часа преди падането на нощта. И имаше резултат. Нещо, което може да бъде открито само ако го търсиш преднамерено и точно в този участък.

Скалите задържат топлина дълго време. По-дълго, отколкото въздуха. Това осигури на Фрестън някои интересни изображения, особено когато ги подложиха на компютърно усилване. Тук… силуетът на закопаната антена задържаше топлина по-дълго дори от скалите. Очертанията се различаваха ясно, даже без да се налага увеличение. Беше нещо голямо. Фрестън реши, че формата наподобява врати на хангар, най-вече заради по-студените контури, отговарящи на цепнатините между вратите. Докато следваше с пръст контура, на лицето му трептеше доволна усмивка.