Читать «Краят на империята» онлайн - страница 245

А сега… май това беше мястото в стената, през което се бе появил Стен.

Натисна и участъкът от стената се плъзна встрани.

Алекс пристъпи вътре.

Това беше „тайната“ на Аръндел, макар че не беше кой знае каква тайна. Стен я бе открил преди години, когато командваше охраната. Аръндел бе нашарен от скрити коридори. Те свързваха имперските покои със спалните и подземията и се отваряха на множество добре прикрити места. В едно друго време друг Император бе казал, че истинският замък трябва да има свои тайни проходи и коридори, ако не за друго, то за да задоволява романтичните импулси на владетеля.

А сега тези коридори щяха да са още една стъпка към премахването на Императора — ако, разбира се, Мар и Сен бяха прави.

Алекс се изкатери по тясната вита стълба, следвайки маршрута по запаметената карта на замъка. Надяваше се, че този коридор ще го отведе при редица спални.

Настроението му се промени отново. Имаше чувството, че някой го чака в края на пътя. А може би това бе само пристъп на клаустрофобия заради тоновете камък над него.

Нагоре. И нагоре.

На три пъти засича датчици и ги обезврежда. Движеше се безшумно и пъргаво като плъх в стената. Плъх, притиснат в каменната преграда, както би постъпил всеки опитен шпионин. Не само заради прикритието, а и понеже някои дъски скърцат…

Застоял въздух?

Не. Внезапен повей.

Алекс се огледа за вентилационна шахта. Нищо, освен сив синтетичен гранит. И все пак отнякъде определено идваше свеж въздух. Алекс коленичи и опря длан. Ето тук. Около тази плоча. Всъщност не беше плоча, а по-скоро капак. Най-вероятно се задействаше от натиск. Той извади метална монета от джоба си, пъхна я в процепа и я пусна.

Дзън… дзън… дзън…

Доста дълго падаше.

Вертикална шахта? Поколеба се дали да не я проучи, но се отказа. Може да е оборудвана със сензори.

Или дори да има охрана.

Килгър продължи нататък. Скоро коридорът се разшири, стана далеч по-просторен от тези, през които се промъкваше досега.

Вероятно това бе етажът, на който искаше да излезе, но държеше да е сигурен. И отново нещо започна да го гложди. Само етаж по-горе бяха личните покои на самия Император. И Императорът щеше да е в тях.

Освен ако не се крие някъде другаде — в бункер, един бог знае къде.

Според картата някъде тук трябваше да има арка.

Но арка не се виждаше.

Само глуха стена.

Алекс я докосна на няколко места, за да се увери, че няма таен вход. Не намери.

„Хм — рече си, — изглежда, момъкът не е построил всичко, както си беше преди. Параноично копеле.“

Не му оставаше друго, освен да се насочи към целта, за която жадуваше от самото начало.

Намери един от панелите — вероятно предназначен за наблюдение, — който се отваряше към главния коридор. Побутна го лекичко и… надзърна.

Двама войници от ВС стояха на пост пред двукрила врата. Мар и Сен му бяха казали, че целият етаж е бил демонтиран и построен наново.

Сега тук се помещаваше Пойндекс. Само на него бе позволено да е толкова близо до Императора.

Алекс се усмихна. Съвсем различна усмивка от онази, която трептеше на устните му, преди да влезе в замъка.