Читать «Краят на империята» онлайн - страница 246

Този път това бе усмивка на лицето на тигър.

Пойндекс изруга тихо. Гневът остана стаен вътре в него, както всички останали чувства, които изпитваше. Излезе от програмата, която бе пуснал, и се върна в началото на файла.

Усещаше тъпа болка в главата. И сякаш някой бе хвърлил пясък в очите му.

Отдавна трябваше да е приключил работа и да си е легнал. Не беше твърде късно, но за двайсет и четири часа му се бе събрало освен разпределяне задачите за Вътрешна сигурност, да отговаря на постоянните повиквания на Императора и да подготвя тази нова мисия за унищожаването на планетите на всички бунтовнически светове.

Обмисляше отново и отново програмата на Вечния император за провеждане политика на терор.

В началото му се стори абсурдна. Не е абсурдна, поправи го вътрешният глас. По-скоро Вагнерска, в смисъла на Гьотердемерунг. Като онзи земен тиран, как ли му беше името? О, да. Лудият Адолф. Но това е невъзможно. Вечният император не може да е безумец. Разбира се, че не.

Спомняше си смътно как навремето един от наставниците му разказваше за някакъв владетел, който, след като свалил предшественика си, наредил на подчинените си да съставят нова конституция, която да не забранява прилагането на терор от страна на държавата. Терор отгоре. Значи в политиката вече имаше такъв прецедент.

Не помнеше името на този диктатор, нито дали е управлявал дълго, или кратко и кърваво… а и нямаше време точно сега да се занимава с исторически проучвания.

От друга страна обаче, планът му се струваше смешен. Нима е необходимо този жалък бунт, чийто „водач освободител“ вече е мъртъв, да бъде смазван с цялата сила и мощ на Империята? Но пък не беше ли Макиавели този, който съветваше своя княз да изтреби враговете си още щом се възкачи на трона — с един зловещ удар?

Не че Пойндекс имаше намерение да възразява или подлага на съмнение тази нова имперска политика. Той служеше вярно. Дали на императора, или на тази нова примамлива мисъл за вечен живот?

Вечен живот и… вечна власт?

Списъкът бе готов. Столицата на кал’гатейците. Шестте кантонови свята на хонджойците. Ви — столицата на борите. И така нататък. Общо 118 свята бяха получили смъртна присъда.

Можеше да бъде осъществено — Империята все още разполагаше с достатъчно кръстосвачи и напълно лоялни екипажи, които биха унищожили цяла планета само защото така им е наредено.

Проблемът бе, че Вечният император искаше унищожаването на планетите да протече почти едновременно.

По кой часовник, запита се Пойндекс, и по кой календар? Местният? Зулуският? На Първичен свят? Би трябвало да повика на помощ адмирал Андърс и неговия щаб. Командването на флота може да не се отличаваше с особено изтъкнат интелект, но пък имаха опит в подготовката и осъществяването на подобни мащабни операции, така че корабите да пристигат в една или друга точка в определено време. Само че така можеше да събуди нечии подозрения. А Императорът бе настоял изрично операцията да се подготви в обстановка на пълна секретност и за нея да бъдат известени единствено Пойндекс и хората от Вътрешна сигурност.