Читать «Краят на империята» онлайн - страница 244

Но, изглежда, Вътрешна сигурност нямаше задни мисли. Всички войници, които Алекс изброи, участваха в дежурната смяна.

И така, в 21,50 токовете на часовоите затракаха все по-близо и Килгър едва се сдържаше да не се изкиска. Време за трета стража. Той долови на няколко пъти провлачване на обувки — изглежда, някои от войниците се бяха почерпили в столовата. Смененият часовой се прозя шумно и главата му клюмаше.

Килгър се измъкна от закачената на тавана мрежа, скочи на пода и се промуши през хидравличните врати зад часовоя миг преди да се затръшнат.

Ето че вече беше в замъка Аръндел.

Сега беше най-опасният момент. Буквално момент, защото не смяташе да се излага дълго на показ.

Той пристъпваше безшумно, следвайки часовоя. Отпред беше караулното и водещото надолу стълбище — към голямото церемониално подземие. Алекс се надяваше, че е церемониално, тоест пусто. Веднъж вече го бяха затваряли там с неколцина гурки.

Именно подземието бе неговата цел. Ама че цел, рече си и остана изненадан от ведрото си настроение. Усещането за опасност го караше да се чувства силен. Силен и весел.

Какво пък. Ако ще се изправя срещу смъртта, сега е моментът.

Караулното. Последна размяна на команди. Смяната влиза вътре, следвана от дежурния офицер и началника на караула. Малко след това Килгър също влиза.

Тропот, подвиквания, шум от течаща вода, звън на прибрано в стелажа оръжие, поскърцване на легло, глъчка на млади мъже и жени, в миг на свобода след строево движение и досадно стърчене на пост.

Никой дори не забеляза облечения с камуфлажни дрехи мъж, който се шмугна през отворената врата и продължи по коридора. Коридорът завършваше с масивна врата, снабдена с още по-масивна брава. Масивна и старомодна. Отне му по-малко от минута да преодолее бравата и броени секунди, за да нагласи вратата така, че никой да не забележи. Вече беше вътре, в началото на спускащото се надолу стълбище.

Той си нахлузи обувките и заслиза бавно. Каменните стъпала бяха износени — сякаш поколения затворници и часовои бяха търкали тази via dolorosa.

Фенерчето му осветяваше близкия край на помещението. Точно както си го спомняше, макар паметта понякога да е толкова измамна. Но Мар и Сен се бяха заклели, че Аръндел е построен като точно копие на предишния. Вратата към голямата обща килия бе отворена — ето една ключалка, която няма да се наложи да отключва.