Читать «Краят на империята» онлайн - страница 243

Нагоре по стената. „Трябваше да се поупражняваш, момко — рече си укоризнено той. — Да потренираш, докато беше на «Виктори». Нагоре, нагоре.“

Спря малко над и встрани от хидравличните врати. Заби якото острие на ножа в една цепнатина и се вкопчи с две ръце в дръжката.

Погледна часовника. Съвсем навреме. Броени минути до смяната на първите часовои.

Хидравличните врати се разтвориха в 19,50 и започна разводът на охраната. Алекс наблюдаваше внимателно, като професионалист.

Беше почти толкова церемония, колкото и военна маневра. Охранителният отряд се появи със строева стъпка, предвождан от дежурния офицер и началника на караула. Подразделението спираше при всеки пост, часовоят изискваше паролата, сменящият го я съобщаваше и сетне настъпваше самата смяна. Смененият заемаше място отзад в редицата и подразделението продължаваше с равномерен тропот към следващия пост.

Алекс продължаваше да виси горе. Беше спокоен, защото знаеше, че никой в строева формация не поглежда нагоре, надолу или встрани, от страх да не се блъсне в този пред него или в офицера и да бъде наказан за небрежността си.

Тъй като това беше церемония, черните униформи на войниците от Вътрешна сигурност бяха доукрасени с бели колани, шлемове, еполети и ръкавици, плюс бели ремъци за уилигъновете. Поне са се отказали от глупавите парадни пушки, помисли си Алекс, каквито навремето използваха преторианците.

На всичко отгоре явно им бяха наредили да си поставят налчета на токовете. Звукът, който издаваха при удар в калдъръма, бе забележителен. Сигурно се чуваше от миля.

Най-сетне тропотът на ботуши, удрянето на приклади в земята и равномерните подвиквания приключиха и старата смяна се прибра в Аръндел.

Още два часа. Да 22,00. И началото на операцията.

Най-доброто време за начало на атака е или часовете преди зазоряване, или малко след залез, когато човек се подготвя за предстоящия сън и енергията на тялото отслабва.

Но Килгър бе стигнал още по-далеч. Беше избрал уикенда като най-подходящ момент да нападне сам, без чужда помощ, един укрепен и охраняван замък. Всеки, който е на служба, неминуемо ще се е поотпуснал или ще таи лоши чувства, задето другарите му сега си почиват, докато той е на служба.

Килгър, като истински перфекционист, бе подбрал внимателно и точния час. Първа смяна е от 18 до 20 часа. Това са часовои, които скоро са се нахранили, все още са нащрек, ако не за друго, то защото може да мине проверяващ офицер. От 20 до 22 часа. Втора смяна. Не е зле, но все още е твърде рано. Наоколо се навъртат хора. 22,00. Отново първа смяна, но за втората си стража. Нахранили са се, поизлегнали са се, а може би дори са пийнали вино в столовата на Аръндел. А ето че отново е време да маршируват, като напълно съзнават, че когато след два часа ги сменят, няма да се върнат в спалното, а ще идат в караулното, където да чакат до четири часа. Перфектно. Най-голямото притеснение на Килгър бе дали ВС не са така стриктни, каквито бяха гурките. Те също трябваше да изпълняват парадни разходки и да се сменят по часове. Ала същевременно си даваха сметка, че парадът е време, когато са уязвими. И затова при смените винаги имаше втори дежурен отряд в пълно бойно снаряжение и готов да действа при първия сигнал.