Читать «Краят на империята» онлайн - страница 241

Качи се на колата и се отправи към мястото за начало на последната фаза от операцията — свръхскъпа част на Фоулър, именията на богаташите, простиращи се — доколкото им е позволено — към земите на Императора. Докато летеше нататък, провери дали пистолетът в колана му е зареден и готов за действие.

Имперските територии край Аръндел бяха обкръжени със стена и съоръжени с всички възможни охранителни прибори. Алекс паркира откраднатата гравикола на най-близката улица до стената и метна на рамо раницата с екипировка. И отново си помисли със задоволство за подменената регистрационна табела. Когато обявят кражбата и полицията бъде вдигната по тревога, ще открият табелата на съвсем друга кола, което ще обърка още повече положението.

Килгър имаше нужда мощната и скъпа гравикола да стои на това място поне три дни, без да привлича нечие внимание. Той знаеше, че скъпи квартали като този, особено в близост до Аръндел, се обикалят постоянно от усилени патрули. Освен това планираше да използва колата при измъкването си от района, при това с Пойндекс на борда.

Намери подходящо място от другата страна на улицата срещу стената и задейства приборите за наблюдение. След два часа вече разполагаше с доста подробна информация за охранителната система. По улицата на всеки половин час преминаваше цивилен агент. Зад стената имаше сензор. Друг — отгоре. Вероятно бодливата тел върху стената също бе снабдена с датчик. На всеки час във въздуха се появяваше гравикола. Друг наземен патрул обикаляше по улицата.

Аматьори, подсмихна се Килгър. Стандартен тест за работа в „Богомолка“ изискваше да проникнеш в строго охранявано място и да го напуснеш в рамките на един ден. При това тестът не се смяташе за труден.

Време е, момко. Той прекоси улицата, прехвърли се през стената и се озова в горичката от другата страна за по-малко от десет минути.

Сега вече би трябвало да започне трудната част.

Имаше двайсет и седем километра гори и поляни между него и замъка Аръндел.

Разстояние, което се равняваше на утринна тренировка, му отне три дни и в четири случая едва не му коства живота. Кучета. Още сензори, от всякаква възможна конфигурация, от сеизмични до ултравиолетови и за движение. Плюс всичко останало, за което се бе сетил шефът на охраната. Разположени на най-невероятни места. Случайни патрули. Самолет.

Но можеше и да е по-лошо. Ако имаше пролуки в охраната, те вероятно се дължаха на настояването на Императора да е колкото се може по-незабележима. Това означаваше мъртви зони, обстрелвани участъци, камери за дневно и нощно наблюдение и самонасочващи се прожектори.

На всичко отгоре Алекс носеше сгъваемата, снабдена с маклийнов генератор носилка, на която възнамеряваше да сложи обезвредения Пойндекс. Още няколко килограма, които ще трябва да мъкне обратно към стената.