Читать «Краят на империята» онлайн - страница 239

Алън Кол

Пойндекс. Алекс знаеше, че избраникът ще има известни възражения по въпроса за неговото отвеждане и би могъл да прибегне до насилие, или най-малкото да вдигне шум.

Последното не биваше да се случва по никакъв начин, ако не за друго, то защото би могло да доведе до физическото премахване на целта. За да успее напълно планът му, Пойндекс трябваше да изчезне безшумно и без следа.

Алекс се надяваше, че ще успее да го отведе право на мостика на „Виктори“. Там щеше да му бъде предложен избор, какъвто предложиха на неговия агент на Ви — да стане двоен агент или да бъде подложен на мозъчно сканиране.

Алекс предполагаше, че като истински професионалист и човек, който веднъж вече бе преминавал на другата страна, Пойндекс няма да упорства особено. Според информаторите им на Първичен свят сега Пойндекс бе любимецът на Императора. Което означаваше, че знае всички негови тайни от първа ръка.

Ето защо след вербуването му Алекс възнамеряваше да обяви за него пред обществото. Това щеше да е поредният ужасяващ удар за Императора.

Докато отпиваше от брендито, той си напяваше тихо, за да се разсее. И въпреки това го глождеха съмнения. Може би този път ще го убият. Може би това е последната му операция — но какво от това? Никога не бе хранил илюзията, че е безсмъртен, нито бе мечтал да издъхне от старост в легло с балдахин. Ала той бе твърдо решен, че ако не друго, покушението срещу Пойндекс ще успее, преди да се наложи да поеме на пътешествие към Острова на благословените.

След като прекара една нощ в общуване с бутилката и със себе си и спа до късно, Алекс премина към осъществяване на замисъла си. Първо обра една линейка, паркирана в двора на близкия спешен център. Навремето бе преминал обучение за парамедик към секция „Богомолка“ и знаеше точно какво му е нужно. Когато си тръгна, не пропусна да заключи вратата на линейката.

Прибра плячката в квартирата си и същата вечер премина към следващия етап. Насочи се към друга част на Фоулър, където се покатери по тухлена стена и демонтира метална решетка на прозорец. От другата страна имаше гараж с луксозни гравиколи. Килгър се промъкна в него и открадна шест регистрационни табели — пет от тях постави обратно, но на различни коли. Шестата прибра, прехвърли се през прозореца, нагласи отново решетката и се отправи към квартирата. Дотук всичко бе лесно. Награди се с няколко бири в местната кръчма. Почерпи и посетителите и си спечели неколцина приятели.

На следващия ден се разтъпка наоколо, след като направи няколко упражнения в квартирата. От близкия магазин купи храна за три дни, маскировъчен костюм и туристически обувки. Жалко, че не предлагаха фототропичния костюм на „Богомолка“. Не можеше да го носи със себе си, тъй като подобна екипировка би породила много въпроси. Костюмът за орнитолог трябваше да свърши работа. Последната му покупка бе масивен „туристически“ нож. След това се прехвърли в един център за електроника, откъдето се сдоби с някои хитроумни машинки и прибори.

На този етап си позволи първото от двете малки удоволствия, които си бе обещал за времето на операцията. От близката месарница купи три кила пушен бут и колекция сухи подправки. Прибра се в квартирата, наряза месото и го остави да кисне в марината, като добави чесън, пипер и горски плодове. Месото щеше да кисне цял ден.