Читать «Краят на империята» онлайн - страница 240

Някъде посред нощ излезе на уговорената среща с един от новите си приятели. Човекът бе донесъл това, към което Килгър бе проявил интерес. Нещо повече — беше подсигурил една малка колекция. Килгър се подсмихна на миниуилигъна, въпреки че това бе оръжието, което би предпочел. Ала тъй като не искаше доставчикът да си помисли, че планира малка война, и да изтича при кварталния констабъл, се въздържа от този избор.

По същата причина отхвърли едрокалибрения пистолет и карабината със сгъваем приклад, макар да бяха конвенционални огнестрелни оръжия. Избра — и после се пазари половин час за цената — дребнокалибрен пистолет. След като се постара да убеди доставчика, че не замисля нищо по-сериозно от уличен обир, той се прибра в квартирата. Рано на следващия ден дойде време за първото от обещаните удоволствия. Накиснатото месо бе извадено и оставено да се суши. Алекс го осоли и го наряза на тънки ленти. Постави още подправки — чеснов прах, пипер, малко ким. Когато приключи, нагласи тавичката с подправеното месо във фурната, включи я на най-ниска степен и подпря вратичката с коркова тапа, така че да остане двусантиметров отвор.

Докато месото се сушеше, той се зае с електронните компоненти и си изработи от тях истински инструменти за проникване с взлом.

После подремна, трупайки запаси от енергия за в бъдеще. Когато се събуди малко преди здрач, месото бе съвсем изсъхнало. Алекс се полюбува на работата си. Може и да не беше майстор като Мар и Сен, но си го биваше. Зави месото в непромокаем пакет, събра си багажа и напусна квартирата. Дори агентите на Вътрешна сигурност да се доберяха по-късно до нея, едва ли щяха да намерят тук нещо, което да им даде каквато и да било следа. Той събра всички остатъци от дейността си през последните няколко дни — от празната бутилка до опаковката на електронните компоненти — и ги хвърли в контейнер за промишлени отпадъци.

Дойде време за второто от двете обещани удоволствия. Намери голям ресторант, в който не би трябвало да го забележат и от който се разнасяше благоуханен аромат. Поръча си богата вечеря. Три коктейла от морски дарове. Две големи пържоли, свръхтънки. Гарнитура от гъби соте. Голяма салата с дресинг. Половин бутилка вино за подпомагане на храносмилането. Когато приключи, сервитьорката повдигна учудено вежди, но той само въздъхна доволно и обяви, че е готов за втората част от вечерята. Поиска паста — да му направят блюдо от всички видове, които предлагаха. За попълване запасите от белтъчини. И пи вода. Много вода. За да попълни водните си запаси.

По времето, когато приключи с гощавката и се измъкна навън, имаше чувството, че не върви, а се търкаля. Но какво толкова, това можеше да е последното му ядене в живота.

Сега вече бе готов за действие.

В луксозен квартал, който бе обиколил преди няколко дни, Алекс открадна гравикола, като преодоля с лекота алармата и ключалката на стартера. Постави регистрационната табела, която бе откраднал, а табелите на колата премести върху тази, паркирана отпред. Нека се объркат малко, рече си той. Ще им трябват поне няколко часа, докато започнат да разбират какво е станало, но едва ли ще схванат логиката.