Читать «Краят на империята» онлайн - страница 238

Тя го улови за ръката… и му показа.

Сетне зашепна в ухото му:

— Ето там… натисни лекичко… точно така!

35.

Ботушите на охранителите топуркаха все по-близо. Алекс висеше като паяк в мрежа над високите хидравлични врати, водещи към просторния двор на замъка Аръндел. Чакаше търпеливо, втренчил поглед в часовника, опитвайки се да не обръща внимание на мравучканията по кожата.

Ставаше все по-зле с приближаването към Императора. Не че имаше конкретна причина за този неприятен тик. Дотук Килгър не бе срещал особени трудности.

Поне засега.

Взе влака от Ашли за най-близкия средно голям град. После провери дали има някакви изменения в изискванията за лични документи на Първичен свят и дали фалшивата му карта ще върви. От магазин за употребявани коли в по-западналата част на града купи гравикола с редовна регистрация. Там никой не му задаваше въпроси, като последен адрес, месторабота и прочее.

Гравиколата може да беше регистрирана, но двигателят й бе в отчайващо състояние. Маклийновият генератор можеше да я вдигне на не повече от три метра и с мъка поддържаше страничен наклон от петнайсет градуса. Максималната й скорост не надхвърляше петдесет и пет километра.

Алекс отброи още сто кредита на брата на продавача, за да може бракмата да потегли. Той знаеше, че „братчето“ ще използва части втора ръка и ще напълни системата с течност, близка до меласа, но и без това гравиколата бе предназначена за еднопосочно пътуване.

На двайсет километра отвъд Фоулър, най-близкия град до имперското имение, Алекс се приземи насред поле, използвано за изхвърляне на отпадъци. Разби с удар таблото, демонтира някои важни части от двигателя, смъкна регистрационната табела и я зарови. После напусна мястото.

Спусна се към градчето и се изгуби сред високите блокове.

Първа, втора и трета стъпка можеха да се сметнат за изпълнени — достигане до Първичен свят, осигуряване на база за действие и проникване във Фоулър. Сега идваше време за кратка пауза. Съществуваше възможност да са го проследили след пристигането му и агентите на Императора да го държат под наблюдение, като същевременно му осигуряват известна свобода. Може и да не беше така, но защо да рискува?

Нае квартира, като избра такава с два изхода, вторият към ръждясала стълба от задната част на сградата. Имаше и малка, добре обзаведена кухня. След седмица, през която „лежеше на дъното“, той реши, че засега няма признаци за „опашка“. Време е за следващата стъпка.

Алекс купи бутилка скъпо бренди, като си отбеляза, че ще трябва да хвърли шишето някъде другаде, тъй като хората в неговия квартал не бяха привикнали към луксозни покупки и се наливаха с филтриран индустриален алкохол и домашен спирт. Същата вечер седна на масата и постави шишето и чаша пред себе си. Беше време за поредното планиране.

Четвърта стъпка бе да се приближи колкото се може повече до Аръндел. Пета — да проникне в замъка на Императора. Шеста — да се измъкне и да потегли за вкъщи, без да бъде преследван.

В компанията на партньор.