Читать «Краят на империята» онлайн - страница 234

От някое място, вероятно предназначено за скривалище на Императора.

Прегледа мощния предавател. Беше автоматичен и тя се боеше да не обърка нещо. Най-вероятно бе поставен да излъчва сигнал „Не идвай тук“, в случай че истинското предназначение на къщата бъде разкрито.

Надяваше се, че е намерила това, заради което бе дошла. Беше се погрижила да не оставя следи и отпечатъци, за последното бе покрила пръстите и ръцете си със специална микроизолация. След като се огледа още веднъж, затвори вратата зад себе си.

Сега идваше най-трудният момент.

Все още й оставаше около час и досега не бе чула тревожния сигнал на алармата. Ако се наложи, винаги би могла да се върне и да „приспи“ Очио за още два часа.

В преддверието нямаше никого. Синд отвори вратата на библиотеката. Беше истинска галерия, със сводести стени, издигащи се до покрива. По рафтовете прилежно бяха подредени фишове, книги и списания. Стен сигурно би харесал библиотеката, рече си тя.

Огледа се за някакви признаци на живот. Нямаше.

Продължи навътре. Близо до вратата бе едната командна станция. Тази на Очио. Въпросът бе къде е втората, от която могат да се преглеждат секретните файлове.

Забеляза, че през стената минават кабели — някой, изглежда, се опасяваше от прехвърлянето на информация по недиректен път.

Синд напусна библиотеката и влезе в съседното помещение.

О, каква радост, помисли си тя, когато погледът й се спря на компютърната станция. Приближи се и седна на столчето пред пулта. Докосна тъмния екран и той се озари.

АКТИВАЦИЯ. МОЛЯ, ВЪВЕДЕТЕ ДАТАТА И МЕСТОНАХОЖДЕНИЕТО.

Синд помисли малко и затрака с пръсти по клавишите.

Въведе датата и ШАХРЯР.

ОПЕРАТИВНА СИСТЕМА ЗАРЕДЕНА. ВЪВЕДЕТЕ ПАРОЛА.

По дяволите.

Хм… Император. Не. Империя. Не. Чакай малко.

ВЪВЕДЕТЕ ПАРОЛА. ИМАТЕ ТРИЙСЕТ СЕКУНДИ ДО ЗАДЕЙСТВАНЕТО НА АЛАРМАТА.

Името изскочи само в главата й. Тя отправи една кратка молба и написа:

РАШИД.

ПРИЕТО. ИМАТЕ ПЪЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ ПРАВА.

Как ли пък не. Нима беше толкова лесно? Но:

ЗАПИТВАНЕ ЗА КООРДИНАТИ. ПРЕДАВАТЕЛ ДО ПРИЕМНИК ШАХРЯР. МОЛЯ, ИЗЧАКАЙТЕ.

Замига светлинка.

Вътре съм, помисли си тя с нарастващ възторг, и в този момент през вратата нахлуха двама охранители. Носеха противогази и бронирани жилетки, но това нямаше особено значение, тъй като Синд ги простреля за миг под лицевите стъкла, прати още два куршума в екрана на лъжливия компютър и се хвърли към вратата.

Претърколи се отвън, сетне повали притаилия се зад вратата охранител и стреля два пъти към друг, който се качваше по стълбите. Не уцели, но със сигурност го изплаши до смърт.

Сега вече се нуждаеше от тежка артилерия. Пъхна пистолета в колана си и взе пушката на убития охранител — имперски уилигън. Премести превключвателя на автоматична стрелба и прати един откос към вратата на библиотеката.

Сега вече алармите завиха с пълна сила и отекнаха изстрели. Синд мярна нечие лице да надзърта иззад ъгъла. Пусна един откос нататък, с втори разби огромния прозорец и се хвърли през този току-що създаден изход.