Читать «Краят на империята» онлайн - страница 233

— С удоволствие. Тоалетната е зад вратата на библиотеката — посочи мис Очио.

Синд отвори вратата и пристъпи вътре. В същия миг хвърли дребен предмет на масата отпред, затвори очи, приведе се и се прикри от ослепителния блясък. Очио имаше време само колкото да повдигне вежди и после гранатата избухна. Тя рухна на пода. Щяха да минат два часа, преди да се свести, но нямаше да помни нищо от случилото се.

Синд нагласи жената на пода. Беше сигурна, че не носи в себе си индикатори за жизнените функции, които да задействат аларма. Провери го, като няколко пъти се блъска неволно в нея. Нямаше дори паникбутон. Синд я придърпа към една от кушетките.

Два часа…

С изваден пистолет, приведена, тя се промуши през вратата към вътрешността.

Погледна към вратата на библиотеката. Може би. Според сведенията в компютъра на Кайс, получени от друг от имперските библиотекари, тя се командваше от две системни оперативни станции. Едната за централната станция на библиотеката, другата, заключена с код, осигуряваше достъп до определени поверителни файлове. Предназначени само за Императора.

Ако има време, може би ще се опита да надникне вътре. Ако има време.

Тя се изкатери по стълбите, игнорирайки гравиасансьора, да не би да задейства някоя друга аларма, и се насочи към горния етаж. Съдейки по думите на Очио, там трябваше да е най-интересната част.

При разузнавателното прелитане над сградата не бе забелязала нищо, което да наподобява антена. Така че ако имаше такава, щеше да е или в стаята под покрива, или под стрехата. Какво пък, намръщи се тя. Няма да е първият покрив, под който пълзи. Стига да не я забележат хората от външната охрана — по време на полета ги бе видяла да кръстосват околността.

Тя прекоси горния етаж на къщата, проверявайки всичко с бързината и умението на опитен специалист по охрана. Чисто… чисто… чисто…

Стаите изглеждаха съвсем невинно — бяха обзаведени така, сякаш очакваха всеки момент да се появи многолюдното семейство Шахряр и тяхната прислуга.

Чисто. Ярко. Блестящо.

Синд надзърна в поредната стая — беше малка и тясна, вероятно за някоя прислужница на етажа, огледа се — отново нищо интересно — и понечи да отстъпи назад…

Спря миг преди да затвори вратата.

Погледна наляво и надясно по коридора. Към стълбите. Човекът, проектирал този етаж, е бил или пиян, или некомпетентен. Ако не бе така, значи тя нищо не разбираше от геометрия. Отново вътре. Не — стаята наистина бе твърде малка за предполагаемото пространство около нея. Само дето…

Тя пристъпи към вратата на банята. Беше заключена. Извади два от „необходимите инструменти“ от чантичката си. С първия сканира вратата и дръжката. Малкият „търсач на бръмбари“ й съобщи, че във вратата няма монтирани сигнални устройства. Вторият инструмент изучи ключалката, избръмча тихо и тя изщрака. Синд натисна дръжката и влезе.

Еврика.

Комуникационната станция бе богато оборудвана и напълно автоматизирана. Синд се зае да я изучава така, както я бе учил Фрестън. Самата тя не беше специалист по комуникациите, но контролната програма, свързана със скритата някъде другаде в къщата антена, със сигурност бе предназначена да получава кодирани сигнали отдалече.