Читать «Краят на империята» онлайн - страница 236

Синд кимна, пусна една уморена въздишка и се изтегна в леглото. Докато една част от ума на Стен работеше над проблема, друга не пропусна да забележи стройната фигура на неговата любовница. Беше облечена с плътно прилепнал черен костюм. От доста време двамата не се бяха наслаждавали на физическа близост.

За миг му се дощя животът им да беше различен. Да са обикновени хора с обикновени проблеми, вместо непрестанно да я излага на риск.

— Чакай малко, за Бога! — възкликна тя и подскочи. — Кълна се, че трябваше да съм брадата майка!

— Какво откри?

Синд поклати нетърпеливо глава и се зарови отново в бележките.

— Не съм сигурна… но ако спреш за малко да говориш, любими…

Тя се пресегна, взе дистанционното и започна да въвежда информация. Докато го правеше, мърмореше нещо доволно под носа си.

Накрая вдигна глава и го погледна с нескрито вълнение.

— Мисля, че го открих. Втория вектор, имам предвид. Или поне зная как да го намеря.

Тя се приближи до него и му показа малкия екран.

— Виж… Онзи нищожен фактор, който и преди ни е обърквал. Смятахме, че е статично смущение или вторично излъчване от някой охранителен апарат. Но погледни. Това въобще не е истинското обяснение. — Тя го изгледа втренчено, докато Стен изучаваше екрана. — Освен ако умът ми не е блокирал.

— Напротив — рече Стен. — Мисля, че работи чудесно. — На лицето му се изписа мрачна усмивка. — Това е вторият лъч, права си. Трябва да е. На друга честота и насочен в съвсем различна посока! — Стен се прехвърли в корабния компютър и пусна информацията за анализ. След няколко минути дойде отговорът.

— Това е — обяви той. — Няма друга възможност.

— Сега остава само да проследим брадатото чудо — заяви доволно Синд. — И да открием точка Б. Която трябва да е… поне се надявам… една от предавателните станции. Стига да не е била разрушена. Ще я засечем оттук и така ще получим третия вектор — право в слабините на Императора.

Тя коленичи в леглото, вдигна ръка и козирува.

— Сър! Разрешете да продължа разследването!

Стен знаеше, че отговорът му няма да й се понрави, но този път трябваше да иде там. Съвсем сам.

Не само заради любовта му към нея. Заради страха, че може да я изгуби. Не. Когато Кайс се бе изправил срещу Императора на онази изгоряла АМ2-станция, беше придружаван от цял екип опитни агенти на „Богомолка“. Ала вероятно бяха допуснали някаква грешка — и станцията се бе взривила.

Колкото и да беше опитна Синд, не можеше да се сравнява с онези видели и препатили агенти. А Стен предполагаше, че станцията ще е оборудвана с далеч повече защитни устройства, отколкото самозадействащ се взрив.

Стен бе прекарал доста голяма част от живота си в „Богомолка“. Не егото му подсказваше, че е най-добрият от най-добрите. Вграденият от „Богомолка“ калкулатор доказваше това твърдение.

Той беше най-логичният кандидат за тази мисия.

Но как да каже всичко това на Синд и да разчита, че ще го разбере? Да приеме положението с разсъдък, а не с емоции.

Виждаше пламъка на вълнението на лицето й. Трепкащите светлини в очите. Стен се мразеше за това, което смяташе да й стори.